Лимфоидна левкемия, неуточнена МКБ C91.9

При лимфоидна левкемия, неуточнена, е налице злокачествено новообразувание на Т или В клетките, ангажиращо предимно периферната кръв и костния мозък.

Представлява прогресивно пролиферативно заболяване на лимфоидните клетки, което протича със свръхпродукция на циркулиращите лимфоцити. Развива се предимно във възрастта след 50-60 години, като не се наблюдават съществени различия в честотата между двата пола.

Етиологичните предпоставки за развитието на това състояние са неясни, но се обсъждат някои рискови фактори, като например генетична предразположеност, вроден или придобит имунен дефицит, автоимунни и възпалителни заболявания, някои инфекции, йонизиращи лъчения, вредности от околната среда, продължително лечение с цитостатици и други.

Развитието и прогресията на този вид лимфоидна левкемия при отделните пациенти показват известни различия.

При част от случаите се наблюдава безсимптомно протичане, единствено с характерни лабораторни изменения, които могат да бъдат открити при изследване по друг повод.

При значителен процент от болните се наблюдават някои или всички от следните общи признаци:

• необяснима редукция на теглото
• слабост и бърза уморяемост
• нощно изпотяване
• чести инфекции
• лимфаденомегалия
• органомегалия
• кожни промени

Диагностиката на тази неоплазия изисква провеждане на редица тестове, включващи физикален преглед, лабораторни, образни и инструментални изследвания. Измененията в кръвната картина са типични за лимфоидните левкемии промени. Необходимо е проследяване на показателите, отразяващи чернодробната и бъбречната функция. От образните изследвания широко приложение намират ехографията, КТ и ЯМР, чрез които се установяват засегнатите структури.

С особено висока информативна стойност е извършването на биопсия на лимфен възел и костен мозък и последващо определяне на хистоморфологичните особености на получения материал.

Лечението при лимфоидна левкемия, неуточнена, включва провеждане на комбинирана полихимиотерапия и активно проследяване.

При тежките случаи се препоръчва към терапията да се включат и моноклонални антитела, средства от групата на интерфероните и високи дози кортикостероиди.