Пролимфоцитна левкемия МКБ C91.3

Към групата на лимфоидните левкемии се отнася и така наречената пролимфоцитна левкемия.

Представлява злокачествен лимфопролиферативен процес, засягащ кръвта, костния мозък и слезката. Обикновено се засягат В лимфоцитите, като е характерно наличието на пролимфоцити със среден размер, които изглеждат като кръгли лимфоидни клетки с видими нуклеоли

В-пролимфоцитите трябва да надвишават 55 % от лимфоидните клетки в кръвта, наблюдава се и изразена спленомегалия.

Етиологията на това заболяване не е изяснена, но като рискови се приемат следните фактори:

• възраст: по-често се наблюдава след 60 години
• пол: мъжки пол
• подходящ терен: наличие на подлежаща хронична лимфоцитна левкемия

Клиничната картина при отделните пациенти е различна, но при повечето се наблюдава изразена спленомегалия. Не се наблюдават специфични симптоми и признаци, рядко са налице увеличени лимфни възли.

Симптоматиката се дължи на засягането на костния мозък и нарушената хемопоеза и може да включва анемия, лесна уморяемост, слабост, задух, замаяност, сърцебиене, чести, тежко протичащи инфекции, повишена телесна температура, изпотяване, кървене от носа и венците, лесно кървене и образуване на синини и други.

Диагнозата при пациенти с пролимфоцитна левкемия е предимно лабораторна. Анамнезата и физикалният преглед на болния рядко са насочващи към конкретно заболяване.

При повечето пациенти се наблюдават значително повишени на брой бели кръвни клетки. За поставяне на диагнозата е необходимо пролимфоцитите да съставляват повече от половината от лимфоцитите в кръвта, в противен случай се касае за състояние, наречено смесена левкемия.

Необходимо е проследяване на показателите, отразяващи чернодробната и бъбречната функция, коагулационния статус.

За потвърждаване на диагнозата и определяне на типа на левкемията е необходимо извършване на биопсия от костен мозък.

След известен период от започване на лечението е необходимо лабораторните изследвания да бъдат повторени, за да се проследи терапевтичният отговор.

При някои пациенти не е необходимо провеждане на лечение, веднага след поставяне на диагнозата. Те биват редовно проследяване и активно мониторирани.

Терапия се налага при данни за прогресия на състоянието или на тежко изявена симптоматика. Лечението е комплексно и включва следните методи:

• комбинирана химиотерапия
• биологична терапия, обикновено с моноклонални антитела
• лъчетерапия, за локално облекчаване на симптоматиката
• трансплантация на стволови клетки
• симптоматични средства

Прогнозата при пролимфоцитна левкемия в отделните случаи варира, като най-важно значение имат степента на развитие на процеса, възрастта и общото състояние на болния и отговорът към приложената терапия.

Заглавно изображение: freepik.com