Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на пикочната система Злокачествено новообразувание на пикочния мехур Отвор на уретера (орифициум)

Отвор на уретера (орифициум) МКБ C67.6

Отвор на уретера (орифициум) МКБ C67.6 - изображение

Злокачествените неоплазии на пикочния мехур са едни от най-честите тумори на отделителната система. Представляват 6,2% от случаите на онкологично заболяване при мъже и се нареждат на 4-то място по честота след неопластичните процеси на белите дробове, дебело черво и простатна жлеза. Ракът на пикочния мехур е второто най-често диагностицирано урологично злокачествено заболяване след аденокарцинома на простатата при мъже. При жени съставлява 2,5% от всички случаи на рак. Малигномите на този органи се развива предимно след 60-годишна възраст.

Етиологията на злокачествено новообразувание на отвор на уретера (орифициум), подобно на други тумори, остава неуточнена. Редица епидемиологични проучвания установяват каузативна връзка между определени рискови фактори и възникването на туморен процес. Един от най-значимите рискови фактори, свързан с рак на пикочния мехур е тютюнопушенето. Канцерогенни (причиняващи рак) агенти като бензидин, алфа- и бета-нафтиламин се абсорбира от белите дробове в кръвта, откъдето се филтрират през бъбреците и попадат в уринарния тракт. Резервоарната функция на пикочния мехур допринася за по-дългото контактно време на канцерогените с мехурната лигавица. Рисков фактор от заобикалящата среда представляват органични съединения, наречени ариламнини (ароматни амини). Най-честата експозиция на тези доказани канцерогени е в производствени условия. Онкологичният риск е увеличен при заети в текстилна, обувна, кожарокожухарска, химическа, полиграфическа промишлености, като и при бояджии и фризьори, които са изложени на тези химикали ежедневно.

Патохистологично туморите на пикочния мехур се разделят на такива с епителен произход, съставляващи около 95% от всички неоплазми, и неепителни, от които най-чести са мезенхимните (саркоми).

Епителните тумори се подразделят на три основни подтипа:

  • преходноклетъчен карцином (транзиторноклетъчен карцином, ТСС) - най-често диагностицираната неоплазия, която възниква от епителните клетки, изграждащи лигавицата на пикочния мехур и представлява 90% от всички ракови образувания на органа;
  • сквамозеноклетъчнен карцином (5-8%)- възниква също от уротела, но на базата на предшестваща метаплазия на епител вследствие на хронично възпаление, камъни в пикочния мехур, шистозомиазен цистит;
  • аденокарцином (1-2%) - произхожда от жлезисти клетки в стената на пикочния мехур.

Други епителни тумори, които могат да възникнат в пикочния мехур са недиференцираният и смесеният карцином.

Транзиторноклетъчните карциноми обикновено се презентират макроскопски като екзофитни, папиларни туморни лезии с вид на цветно зеле. Много по-рядко се развиват инфилтративни (ендофитни) тумори.

Клинично злокачествено новообразувание на отвор на уретера (орифициум) най-често се представя с хематурия, която бива макроскопска или макроскопска. Макроскопската хематурия се презентира със светлорозово оцветяване на урината, която придобива вид на вода от измито месо. В началото на заболяването тя е неболезнена и по-често е интермитентна (непостоянна). Туморите, разположени в отвора на уретера водят до запушване на съответния пикочопровод, което се проявява с дизурия, смутено уриниране, болка в поясна област и по хода на уретера. Болките са тъпи, наподобяващи разтягане по продължение на пикочопровода. На по-късен етап се развива хидроуретер и хидронефроза. При възникване на уроинфекция се установява повишаване на телесната температура, усилване на болките, прояви на интоксикация.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на отвор на уретера се поставя по данни от клинични и паракнинични методи на изследване. Диагностичният процес започва с разпит на болния и физикален преглед, които имат ориентировъчно значение. Анализът на урината доказва микроскопска хематурия, установява наличие на левкоцити и бактерии. Цитологичното изследване на урина има съществено значение за ранно откриване на тумори на пикочния мехур.

Основно значение имат инструменталите методи:

  • ехография на тазови органи и пикочен мехур;
  • екскреторна урография - демонстрира застоя на урината и дефект в изпълването на пикочния мехур (при непълна обструкция на пикочопровод);
  • цистоскопия - визуализира тумора и неговата локализация, позволява вземане на биопсичен материал;
  • КАТ (компютърна аксиална томография) - дава информация за точната локализация на тумора, неговите размери, степента на разпространение, наличие на туморни метастази в регионални лимфни възли и отдалечени органи.

Хистологичното изследване на биопсичен материал от тумора и неговата основа определя хистологичните му характеристики и степента на туморната инфилтрация в стената на пикочния мехур. На базата на тези изследвания се взима решение относно терапевтичния подход при даден пациент.

Лечението на злокачествено новообразувание на отвор на уретера (орифициум) включва хирургично лечение, лъчетерапия, химиотерапия или имунотерапия терапия. Основният терапевтичен метод е оперативният. В зависимост от стадия на заболяването се извършват различни по обем хирургични интервенции.

При повърхностни тумори (Ta, T1 и carcinoma in situ) се извършва трансуретрална резекция на тумора (ТУР с или без лазер). След тази процедура в пикочния мехур се въвеждат цитостатици или BCG-ваксина, с цел ограничаване на постоперативните рецидиви.

Инвазивните тумори (T2, T3, T4) налагат извършване на радикална цистектомия - премахване пикочния мехур, регионални лимфни възли, част от пикочопровода и съседни органи, ангажирани от туморния процес. При мъже се отстраняват простатата, семенните мехурчета и част от семепровода. При жени могат да се отстранят матката, яйчниците, маточните тръби и част от влагалището. По-рядко се извършва частична цистектомия при инфилтративни тумори с ниска степен на злокачественост.

Лъчевата терапия се прилага самостоятелно или като адювантен метод. При дисеминиран злокачествен процес се извършва лечение с комбинация от химиотерапевтици. Най-често се използват цисплатин, 5-флуороурацил, доксорубицин, винбластин, карбаплатин, метотрексат.

2.0, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия