Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на пикочната система Злокачествено новообразувание на пикочния мехур Шийка на пикочния мехур

Шийка на пикочния мехур МКБ C67.5

Шийка на пикочния мехур МКБ C67.5 - изображение

Шийката на пикочния мехур (cervix vesicae) представлява долния край на мехура, локализиран на мястото на прехода му в пикочния канал (urethra). Тази част на органа се ангажира от първични и метастазирали (вторични) малигнени тумори. Първичните възникват най-често от епитела (уротел), постилащ вътрешната повърхност на мехура.

Първичните злокачествени тумори на пикочния мехур засягат по-често мъжкия пол. Отношението мъже/жени е 4/1. Нареждат са на второ място сред онкологичните заболявания на пикочно-половия тракт, след ракът на простатата. Пикът на заболяемостта е 65 години.

Етиопатогенезата на злокачествено новообразувание на шийка на пикочния мехур (вътрешен уретрален отвор) не напълно изяснена. Смята се, че неопластичният процес се индуцира под влияние на множество фактори по-важни, от които са експозицията на канцерогени в професионална среда и тютюнопушенето. Канцерогени агенти, атакуващи епитела на пикочния мехур са ароматните амини и анилинови бои. Повишен е рискът при работещи в печатници, леярни за черни и цветни метали, химическа промишленост, бояджии, в петролната промишленост. Препоръчва се използването на стандартни въпросници за снемане на професионална анамнеза при пациенти с рак на пикочния мехур.

Другият основен рисков фактор е тютюнопушенето. В урината на пушачите се отделят нитрозамин, 2-нафтиламин и 4-аминобифенил, които са определени като възможни канцерогенни. Тютюнопушенето се свързва с по-висока смъртност при пациенти с рак на пикочния мехур. Като рискови фактори се определят още: хроничните възпалителни процеси, калкулоза на пикочния мехур, шистозомиазния цистит, прием на фенацетин, лечение с циклофосфамид, злоупотребата със съдържащи кофеин напитки.

Обсъжда се ролята на генетични фактори в онкогенезата на заболяването. Точните генетични нарушения, водещи до развитие на рак на пикочния мехур не са известни, но вероятно включват активиране на онкогени и инактивиране или загуба на туморсупресорни гени.

Според хистологичната си характеристика туморите на пикочния мехур се разделят на епителни (95%) и неепителни. От злокачествените епителни тумори най-чест е транзиторноклетъчният (преходноклетъчен) карцином, произхождащ от преходноклетъчния епител на мехурната лигавица. Този хистологичен под тип се открива в 90% от случаите. По-редки епителни тумори са сквамозноклетъчен карцином, аденокарцином, смесен карцином. От неепителните най-често се развиват саркоми.

Макроскопските форми на епителните тумори са екзофитна, която прораства към кухината на органа, и инфилтративна (ендофитна) - инвазира в дълбочина ламина проприя и мускулния слой. В шийката на пикочния мехур най-често метастазира рака на простатната жлеза, които я инфилтрира чрез директна инвазия.

В клиничната картина на злокачествено новообразувание на шийка на пикочния мехур, класически начален симптом е появата на кръв в урината (хематурия), която се установява при 80-90% от пациентите. В началото хематурията не е свързана с болка, но по-късно се появява болков синдром. Бива макроскопска, която се вижда като светлорозово оцветяване на урината, и микроскопска - открива се при изследване на урината под микроскоп. По количество бива обилна до умерена, с или без съсиреци, като по-често не е постоянна, а се явява през различни периоди от време.

При локализация на тумора в областта мехурната шийка могат да се появят симптоми на обструкция:

  • прекъсваща струя на урината;
  • забавено и непълно изпразване на пикочния мехур;
  • полакиурия (увеличена честота на уриниране);
  • усет за неотложна нужда за уриниране;
  • дизурия (болезненост и парене при микция).

При напредване на заболяването, освен хематурия, вследствие на разпад и наслагване на инфекция урината става гнойна. Появяват се болка в таза и тазовите органи. При притискане на кръвоносни и лимфни съдове от тумора се развива оток на долните крайници. Могат да се наблюдават усложнения като хидронефроза и уросепсис. Симптоми, израз на увреждане на общото състояние са анорексия, безапетитие, гадене, повръщане, загуба на тегло.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на шийка на пикочния мехур се основава на комплекс от изследвания, включващ:

  • разпит на болния;
  • физикален преглед (включително мануално ректално изследване и палпация на пикочния мехур);
  • анализ на урина;
  • цитологично изследване на урина;
  • ехография на бъбреци и пикочен мехур;
  • екскреторна урография;
  • цистоскопия с описание на тумора - размери, локализация, макроскопски характеристики;
  • биопсия на основата на туморната лезия и хистологично изследване.

В случаите, когато туморът на пикочния мехур инфилтра мускулния слой и е индикирано радикално лечение се провеждат следните изследвания:

  • рентгенография на гръдния кош;
  • екскреторна урография и CT сканиране на корем и таз;
  • чернодробна ехография;
  • костно сканиране - извършва се при наличие на болка в костите или увеличена активност на алкална фосфатаза е серума.

Лечението на злокачествено новообразувание на шийка на пикочния мехур е съобразено със стадия на заболяването и хистологичните характеристики на тумора. Хирургичното лечение е основен терапевтичен метод. Повърхностните екзофитни тумори подлежат на ендоскопска операция - ТУР (трансуретрална резекция) или лазер, след която се назначава локално лечение с цитостатици. За лечение на повърхностни тумори и карцином на място (carcinoma in situ) може да се използва и имунотерапия с вътревезиканло въвеждане на БЦЖ ваксина, която при напреднали инвазивни тумори се прилага в комбинация с химиотерапия.

Напредналите тумори налага извършване на частична или радикална цистектомия с лимфна дисекция на регионални лимфни възли и деривация на урината. Адювантни методи на лечение са лъчелечението и химиотерапията.

2.8, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия