Други уточнени части на женски полови органи МКБ C57.7

Дисгерминомата е най-често срещаният герминативноклетъчен тумор; заема 50 % от всички злокачествени герминативноклетъчни тумори и 27 % от злокачествените яйчникови тумори. Почти винаги се развива при жени под 30 годишна възраст, често при подрастващи, може да се открие и по време на бременност. По- често при пациентки с аномалии на женските полови органи. При неправилното им развитие на яйчниците или на външните гениталии обикновено се наблюдава смесени тумори - дисгерминома с незряла тератома или гонадобластома.

Най-често е едностранен солиден тумор. Когато е голям, наблюдават се дистрофични промени и коликвационна (влажна) некроза с образуване на псевдокисти. Повърхността му е изпъстрена със жълтеникави участъци на некроза и тъмночервени кръвоизливи. Хистологично е иденичен със семинома. Наблюдават се големи, кръгли и овоидни клетки, наредени характерно в алвеоли, отделени с прегради от съединителна тъкан с обилна кръглоклетъчна инфилтрация. Тумор с повече от 8 митотични фигури (процес на делене) на 5 зрителни полета (при голямо увеличение) и изразена клетъчна атипия и лоша прогноза.
Някои отричат наличието на хистологични критерии за определяне агресивността на тумора. Когато има гигански клетки от типа на синцитиотрофобласта, установява се продукция на хорионгонадотропин.

Туморът е характерен за ранната възраст и първият симптом най-рано е неговото напипване. В 15 % се наблюдават менструални аномалии. Обикновенно дисгерминомата е хормонално зависима, но при смесени тумори може да се наблюдава преждевременнен пубертет и вирилизация (развитие на вторични мъжки полови белези - като обилно окосмяване, мутация на гласа, развитие на мъжко телосложение и др.). Смесените тумори трябва да се подозират при хермафродити.

Клиничната картина може да се владее от симптоми на честото разкъсване на тумора. Като силна болка, влошаване на общото състояние, при кръвозагуба, може да настъпят прояви на хеморагичен шок, развитие на перитонит (възпаление на ципата, която обгръща коремните и част от тазовите органи).

Лечението е оперативно. Оперативната находка показва в 75 % лезия, засягаща единия яйчник, в 5-10 % туморът обхваща и двата яйчника и в 15-20 % има очевидно локализация извън яйчника. От клинично значение е сравнително честото метастазиранена дисгерминомата в регионалните лимфни възли.
При стадий 1а и желание за раждане може да се допусне едностранно премахване на яйчника, като по време на операция се спазват всички изисквания за определяне стадия на заболяването, както при яйчниковата карцинома. Това означава консервативна операция при едностранен несрастналкапсулиран неразкъсан тумор с големина над 10 см в диаметър, който хистологично е чиста дисгерминома без асцит (свободна течност в коремната кухина), с негативна цитологична находка (липса на туморни клетки в перитонеалния смив), без увеличени около аортата лимфни възли, при негативни биопсични проби от увеличените лимфни възли и от другия яйчник; пациентката трябва да няма белези за аномалии на женските полови органи или 46 ХУ кариотип. Консервативната операция изисква стриктно проследяване.

Ако случаят не отговаря на тези критерии, се прави тотална хистеректомия (премахване на матката), с двустранно премахване на яйчниците и тръбите, последвано от лъчелечение.
Следоперативното лъчелечение се прелага през кожата в следните дози 25-30 Грея на целия корем, и допълнително 15 Грея за таза и околоаорталната област.

При чести дисгерминоми в 1а стадий петгодишна преживяемост е от 75 -90 %. При смесени тумори или по-напреднал стадий прогнозата е по-лоша (съоветно 28 - 50 % за 1б стадий).

ЕНДОДЕРМАЛЕН СИНУСОВ ТУМОР

Изключително злокачествен тумор с много лоша прогноза, който продуцира алфа-фетопротеин. Средна възраст на засегнатите е 19 години.

Характеризира се с бърз разтеж, коремни болки, разкъсвания, повишена температура, кръвоизливи, перитонеално дразнене (на ципата, която покрива коремните органи и част от тазовите органи). Най-често спешни индикации (некроза, хеморагия (кръвоизливи), руптура (разкъсване)) налагат незабавно лечение. Лечението е оперативно в комбинации с химиотерапия (Цисплатина, Винбластин, Блеомицин).