Субглотис МКБ C32.2

Ракът на субглотиса съставлява по-малко от 5 % от всички локализации на малигнените тумори на ларинкса. По-често се среща при мъже на възраст над 50 години.

Тютюнопушенето е най-важният рисков фактор за възникване на рак на ларинкса. Тежката хронична употреба на алкохол, особено концентрирани спиртни напитки, също е значителен рисков фактор. При комбинирането тези два фактора се установява синергичен ефект по отношение на вредното въздействие. Други рискови фактори са ниският социално-икономически статус, мъжкият пол, възраст на 50 години, хронични възпалителни заболявания на ларинкса, експозиция с канцерогенни вещества най-често в производствени условия, излагане на радиация.

Основните хистологични форми на злокачествено новообразувание на субглотис три типа:

• аденоидно-кистозен карцином - най-честото новообразувание на трахеята;
• аденокарцином - необичаен и обикновено е бял дроб паренхимни заболявания и прогнозата често пъти е слабо;
• мукоепидермоиден карцином - възниква от субмукозните жлези и е изключително злокачествени. Това е бавно прогресиращо с равномерно разпределение пол.

Клинично се характеризира с пролонгиран латентен период до появата на първите клинични симптоми. Симптоматиката се манифестира едва когато неоплазмата увеличи обема си или инфилтрира истинската гласна връзка с клинична изява на променен дисфоничен глас и появата на диспнея с асматични пристъпи.

Други симптоми на заболяването са:

• усет за подутина в гърлото;
• упорита кашлица;
• стридор - свиркащ звук при вдишване, съпроводен с инспираторна диспнея, показателни за наличие на стеснени дихателните пътища;
• лошият дъх от устат (fetor ex ore).

Диагнозата на злокачествено новообразувание на субглотис се поставя ларингоскопски, като се установява най-често леко изразена парализа на едната гласна връзка, която същевременно е леко повдигната нагоре. При по-авансиралите случи се наблюдава по-ясно туморната формация, която се вижда като тъмночервен инфилтрат с гладка повърхност, проминираща към лумена на ларинкса. Това придава вид като втора удвоена гласна връзка. Възможно е туморът да се демонстрира като полип или улцерация, която се спуска по хода на трахеята, но също така нерядко неопластичният процес прораства през предната комисура към другата страна на ларинкса или инфилтрира крикотиреоидната мембрана.

Окончателната диагноза се поставя след биопсия на туморната формация. С образните методи - КАТ, MRI и рентгеново изследване, се получава информация за стадия на туморния растеж и евентуално прорастване в съседни анатомични структури.

Лечението е оперативно - частична резекция или ларингектомия, с или без шийна дисекция, което зависи от размера и локализацията на малигнома. Прилага се и телегаматерапия (лъчетерапия) и химиотерапия с различни цитостатични препарати.