Супраглотис МКБ C32.1

Ракът на супраглотичния регион се среща сравнително по-рядко, но разрастването му става много по-бързо, третира по различен начин от туморите на глотиса или субглотисното пространство. Поради местоположението си, болестта и нейното лечение могат да нарушат нормалното функциониране (реч, преглъщане и дишане) на ларинкса.

Процентът на злокачествените тумори на ларинкса, които се локализират в супраглотичния регион, варира в различните държави. В Съединените щати около 30-40% от туморите на ларинкса възникват в супраглотичната област, докато в големия процент от случаите малигномите са в областта на глотиса. В Испания и Финландия най-честата локализация на рака на ларинкса е в супраглотичния регион.

В рубриката на злокачествено новообразувание на супраглотис (супраглотична област) са включени следните локализации:

• ариепиглотисна гънка, обърната към ларинкса;
• епиглотис (супрахиоидна част);
• външен ларинкс;
• лъжлива гласна връзка;
• задна (ларингеална) повърхност на епиглотиса;
• вентрикуларни гънки.

Етиологията на ларингеалния рак се свързва с дългогодишно тютюнопушене и употреба на алкохол. Многобройни проучвания са доказали връзката на пушенето на тютюневи изделия с рака на ларинкса. Някои проучвания показват, че над 97% от пациентите с рак на ларинкса са пушачи. При сравнение на мъже непушачи с мъже, които са пушили 20-30 цигари ден в продължение на повече от 10 години е установено, че пушачите са с 30 пъти по-висок риск от развитие на рак на ларинкса, в сравнение с непушачи.

Установено е също така, че рискът от възникване на злокачествено новообразувание на супраглотис е по-висока при използване на тъмния въздушно сушен тютюн, отколкото при използването на светъл тръбно сушен тютюн. Тази разлика не е установена за рака на глотисна област, което предполага, че етиологията за супраглотисния рак и малигномите на глотиса може да е различна.

Проучванията с контроли за възраст, раса и тютюнопушене също така показват, че употребата на алкохол увеличава риска от рак на ларинкса. Доказано е, че консумацията на алкохол има синергичен ефект с тютюнопушенето. По този начин рискът от развитие на карцином на ларинкса се увеличава 100 пъти при хора, които пушат и употребяват алкохол едновременно. Това може да се дължи отчасти на факта, че алкохолът служи като разтворител за канцерогените на тютюна.

Диетични фактори, излагане на радиационно облъчване, инфекция с онкогенни серотипове на човешки папилома вирус (HPV) и гастроезофагеален рефлукс са други фактори, свързани с карцином на ларинкса.

Най-честият хистологичен вариант на злокачествено новообразувание на супраглотис е плоскоклетъчният (сквамозноклетъчен) карцином с различна степен на диференциация - високо-, умерено-, слабодиференциран и недиференциран карцином. Значително по-рядко се срещата аденокарцином, сарком, лимфом и др. хистологични варианти.

Клиничните прояви на злокачественото заболяване в началните стадии, особено при локализация в зоната на ларингеалната повърхност на епиглотиса или лъжливите гласни връзки, се маркират сравнително късно, когато туморът достигне определени размери, нарушава нормалните функционални взаимоотношения, с намаляване резонаторните кухини. Отначало гласът става по-глух с променен тембър. Този симптом понякога дълго предхожда по-типичния - появата на интермитираща остра болка, ирадиираща към хомолатералното ухо. Диспнеята при някои локализации може да се появи рано и то при екзофитно разрастващите неоплазми, които консумират лумена на ларинкса. Затрудненото гълтане е късна изява и настъпва едва тогава, когато туморът е прораснал екзоларингеално. Кашлицата не е постоянен симптом, но при наличието й, особено с експекторация, примесена с кървави храчки, го прави сигнификантен за неоплазма на ларинкса.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на супраглотис не е трудна и може да се постави в ранните му стадии, стига да се търси активно при прегледа. Често болката при преглъщане, дрезгавия глас или падане на гласа се интерпретират като обикновен фарингит или ларингит, без да се проследява тяхната продължителност, която в големия процент от случаи не надвишава 1 месец.

При съмнителни случаи се извършва индиректна ларингоскопия - оглед на ларинкса посредством огледало. При откриване на суспектни участъци, пациентът се насочва за директна ларингоскопия, при която се извършва биопсия (взема се парченце от изменената тъкан). Биопсията, в повечето случаи, дава окончателната диагноза. Образни методи, допълващи диагнозата, са рентгенография, компютърна томография и MRI (ядрено-магнитен резонанс). С помощта на тези изследвания се получават данни за стадия на туморния растеж, големината на тумора и степента на ангажиране на околни структури.

Лечението на злокачествено новообразувание на супраглотис се определя от стадия на тумора. Основните метода за лечение са два - хирургично оперативно лечение и лъчетерапията. В ранните стадии се предпочита хирургична интервенция, като в по-ранните стадии алтернативна терапия е лъчелечението, което, приложено самостоятелно може да доведе до дефинитивно излекуване. Главната цел на хирургичните намеси е запазване на гръкляна и възстановяване на говора, когато е възможно.

Тумори в ранни стадии могат да бъдат излекувани успешно в 93% от случаите. В по-късните стадии прогнозата се влошава. Успешното лечение на по-напредналите стадии налага премахването на ларинкса. При тази оперативна интервенция се извежда отвор в шийната ямка, през който болният може да диша, ларинксът се премахва, а говорът се губи поради липсата на гласни връзки. Тази операция се съчетава най-често с телегаматерапия.