Глотис МКБ C32.0

Ракът на глотис представлява злокачествено новообразувание на ларинкса, което включва ларинкс (вътрешен) и гласна връзка (истинска).

В световен мащаб, малигнените тумори на ларинкса (гръклян) съставляват 1-2% от всички злокачествени заболявания. Честотата на заболяването е различна в отделните страни. Испания е една от страните с най-висока заболеваемост - с честота от 20 случая на 100 000 души. В Полша, Франция и Италия също е регистрирана висока честота на заболяването. Според данни на Американското онкологично дружество, всяка година в Съединените щати се диагностицират около 10 000 нови случаи на карцином на ларинкса.

Заболяването се среща много по-често при мъже - над 95%. Най-често в зряла и напреднала възраст, но се среща и в сравнително млада възраст. Значителен процент от болните са пушачи (над 86%), с продължителност на вредния навик между 15 и 20 години.

Етиологичните фактори, свързани с възникването на злокачествено новообразувание на глотис са тютюнопушенето, хроничната злоупотребата с алкохол, експозицията с различни канцерогенни вещества в промишленото производство (азбест, никел, поливинилхлорид), работници в химическата промишленост, в асфалтови бази, леяри, шофьори и др. Особено място сред вероятните причини се отдава на хроничните възпаления в тази област, предизвикващи метапластични изменения в епитела на ларингеалната лигавица.

Морфологичната класификация на злокачествените заболявания на ларинкса включва предимно спиноцелуларни карциноми с различна степен на диференциация (90-95% от случаите), които могат да бъдат кератинизиращи и некератинизиращи. Сравнително по-рядко се срещат аденокарциноми, фибросарком, хондросарком, параганглиом и други патохистологични видове.

При рак на глотисния отдел, в първия стадий, когато малигномът заема ограничено място в някоя част на глотисния етаж, без да е прорастнал в дълбочина, без улцерация (разязвяване) и настъпващи функционални смущения в моториката на ларингеалните структури, клиничните оплаквания са незначителни. Възможно е началото да се манифестира само със слабо раздвояване на гласа (дисфония), което при някои болни е трудно разграничимо и за самите тях. Началото на дисфонията може да започне внезапно, изненадващо за пациентите, което те свързват най-често с консумация на студени напитки, гласово пренапрежение или психически фактори.

При ларингоскопия в този стадий може да се наблюдава дребнозърнеста сивкавобелезникава инфилтративна или екзофитноразрастнала се туморна маса.

Вторият стадий на злокачествено новообразувание на глотис се характеризира със значително разраснал се неопластичен процес, който е заел голяма част от лумена на ларингеалната кухина. Оплакванията в този стадий се доминират от перманентна дисфония, стигаща до пълна афония. Прогресивно се усилват проявите от страна на дишането. В началото се появява дискретен задух, който в първоначално настъпва след физически усилия, но по-късно симптомът става перманентен (постоянен). Друг съпътстващ симптом е появата на суха, дразнеща кашлица с оскъдно количество слузеста жилава експектроация, примесена от жилки кръв.

Третият стадий в еволюцията на заболяването е съпроводен от прорастване на тумора към другите етажи и отдели на ларинкса - към другата гласна или лъжлива връзка, епиглотиса, към картилагинозните структури, перфорация към хипофаринкса. Възможна е и поява на метастази в регионалния лимфен басейн.

Четвъртият стадий най-често се представя с прорастнал в съседните органи тумор, с наличие на перихондрит, с абсцедиране на шията. Доминират трайният задух, пълната прострация и кахексия при някои болни, което налага извършване на трахеотомия и парентералното им хранене.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на глотис се базира на подробна анамнеза за симптоми от клиничната картина, но на първо място са оплаквания от дисфония, диспнея, дисфагия, неприятен дъх от устата, особено при тежки пушачи. Важна за диагнозата е индиректната ларингоскопия, която дава достатъчно информация за големината на тумора, неговата локализация, подвижността или имобилизацията на гласните връзки.

За осигуряване на окончателна диагноза се използват биопсични техники с ексцизия на малка част от туморната тъкан. Биопсичният материал може да се изследва като гефрир или като траен препарат, с което се поставя окончателна хистологична диагноза. Неинвазивните методи за диагностика - рентгенография на ларинкса и КАТ (компютърна аксиална томография), дават достатъчно данни за разпространението на туморния процес и степента на ангажиране на съседните тъкани.

Лечението зависи от локализацията и стадия на карцинома, хистологичният вариант и възрастта на болния. Прилага се оперативно лечение, лъчетерапия и химиотерапия.