Тяло на стомаха МКБ C16.2

Тялото на стомаха (лат. corpus gastricum) представлява най-голямата анатомична част на стомаха при хора. Гората граница на тялото на стомаха представлява хоризонтална линия, която започваща от кардиата и разделя фундуса (дъно) от корпуса на стомаха. Долната граница се определя от линия, перпендикулярна на малката кривина на стомаха, която започва от incisura angularis. Тази линия разделя тялото на стомаха от пилорната област.

Стомашната лигавица е неравна, формира множество гънки и ямки, покрита е с еднослоен цилиндричен епител. Стомашните гънки в корпуса са доста променливи, с изключение на тези по малката кривина. Стомашните ямки в тялото са плитки, като в тях се излива секрета на 2-3 жлези.

Подробна информация за анатомичните особености на стомаха може да прочетете при:

• Стомах (gaster)

Честотата на малигнените новообразувания на стомаха варира в широки граници в различните страни. С най-висока честота на заболяването се наблюдава в Япония, Китай, Чили, Исландия. В Япония заболеваемостта е от порядъка 1 случай на 1000 души. У нас годишната заболеваемост е приблизително 24/100 000.

Етиологията на злокачествено новообразувание на тяло на стомаха включва комбинирано въздействие на ендогенни и екзогенни фактори, притежаващи канцерогенно действие. С най-голямо значение са начина на хранене и преканцерозните лезии. Към премалигнените патологични състояния на стомаха се отнасят аденоматозните полипи, хроничния атрофичен гастрит, пернициозна анемия, интестинална метаплазия, болест на Menetrier.

Установени са редица рискови фактори, свързани със стомашния рак:

• употреба на алкохол;
• тютюнопушенето;
• прием на храни, консервирани чрез сушене, осоляване, мариноване, пушени храни, харни съдържащи консерванти и оцветители;
• диета с ниско съдържание на зеленчуци и плодове - бедна на витамини;
• излагане на химикали, използвани в производството на изделия от каучук и олово;
• фамилна анамнеза за рак на стомаха;
• историята за хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) инфекция;
• мъжки пол;
• възраст над 50 години.

Стомашният рак се локализират в тяло на стомаха в 22% от случаите. Макроскопските форми на малигнен тумор на стомаха биват:

1. Екзофитна (полипоидно), лежи на широка основа и расте към стомашния лумен.

2. Язвена или улцерозна с две подформи - с остри ръбове или с инфилтриране на стената.

3. Скирозна (инфилтративна) - ограничена (тип "пясъчен часовник") или дифузна форма.

4. Смесени форми - комбинация от горепосочените форми.

Хистоморфологичната класификация включва следните злокачествени неоплазии: аденокарциноми (тубарен, папиларен, муцинозен, тип пясъчен часовник) с различна степен на диференциация, аденосквмозен карцином, недиференциран карцином. 7,8% от всички случаи на стомашен рак са некласифицируеми. По зрелост на клетъчните елементи аденокарциномът се степенува на висока (G1), средна (G2) и слаба (G3) степен на диференциация.

Клиничната картина на ранен рак на тяло на стомаха се характеризира с дискретна и нехарактерна симптоматика. В този етап на туморно развитие на преден план са проявите от функционален характер или са характерни за преканцерозните състояния. Водещи са проявите на стомашен дискомфорт: гадене, горчив вкус в устата, оригване, усет за разпъване, пълнота или тежест в горната част на корема. Апетит може да бъде запазен, но след прием на малко количество храна бързо настъпва засищане. Интензитетът на тези оплаквания е незначителен, но болните обръщат внимание, че "имат стомах".

При напредване на заболяването оплакванията от ранния период се засилват, като най-често се установява безапетитие, гадене, повръщане, отвращение към месо, тежест след прием на малко количество храна, болки с постоянен характер в горна част на корема, редукция на телесна маса, лесна уморяемост, желязо-дефицитна анемия (най-често от окултни кръвоизливи). Хематемеза (повръщане на кървави материи с вид на разредено кафе) и мелена (катраненочерни изпражнения) се срещат по-рядко.

Начални симптоми могат да бъда проява на близки или далечни метастази. Това са асцит, при метастази в перитонеума, жълтеница, резултат на притискане на жлъчни пътища или чернодробни метастази, болки в кости или патологични фрактури, белодробна симптоматика с дихателна недостатъчност, увеличени лимфни възли в лява супраклавикуларна област (жлеза на Вирфов).

Основни диагностични методи са рентгеново изследване на стомаха с контраст, фиброгастроскопия с целенасочена биопсия, цитологично и хистологично изследване на биопсичен материал. Оценката на туморния стадии (големина и степен на разпространение) се базира на данни от ендоехографско изследване, компютърна томография и позитронно-емисионна томография. Използват се и туморни маркери - повече или по-малко специфични антигени, които притежават туморите. С най-висока специфичност са при стомашен рак са карбоанхидратните антигени: CA-72-4 и в по-малка степен CA-19-9.

Радикалното лечение на злокачествено новообразувание е хирургичното - гастректомия, с премахване на малко, голямо було и перигастрални лимфни възли, по преценка и спленектомия. Хирургичното лечение може да се комбинира с интраоперативна радиотерапия, която се допълва с интравенозна или интраперитонеална химиотерапия.

Лечението на тумори в I и II стадий е оперативно, в III стадий е хирургично и с цитостатици, докато в IV стадий, поради липса на задоволителен ефект оперативното лечение е излишно.