Кардиа МКБ C16.0

Кардиата на стомаха (pars cardiaca ventriculi) е анатомичен термин за част от стомаха, която се свързва с хранопровода. Кардиата започва непосредствено и дистално от Z-линията на гастроезофагеална област, в която се осъществява прехода на многослойния плосък епител на хранопровода към цилиндричния епител на стомашно-чревния тракт - отвор на кардиата. В областта на гастроезофагеалния преход се намира долният езофагеален сфинктер, който е неясно отличим анатомично, но физиологично доказуем. Областта наречена кардиа се припокрива в известна степен с долния езофагеален сфинктер, но кардията не включва долния езофагеален сфинктер.

Епидемиологични данни за заболеваемостта от рак на стомаха показват най-висока честота в Китай и Япония. В европейските страни и САЩ разпространението е по-ниско. В България заболеваемостта е от порядъка на 24/100,000 хил. души. Заболяването засяга мъжкия пол над 2 пъти по-често, отколкото жените. Развива се след 40-годишна възраст, като преобладава след 60-годишна възраст.

Злокачествено новообразувание на стомаха се локализира в кардиоезофагеална област сравнително по-рядко (3,5%), сравнено с другите локализации (корпус, пилор, малка кривина).

В етиологията на злокачествено новообразувание на кардиа се предполага мултифакторното въздействие на ендогенни (генетични) и екзогенни фактори с канцерогенно действие. С най-голямо значение са начина на хранене и наличието на преканцерози. Отдава се значение на пушени, пържени и силно солени харни; хронична недостатъчност на витамини; храни съдържащи нитрати, които се превръщат в нитрозамини, консерванти, оцветители; хередитарни фактори; атрофичен гастрит; аденоматозни полипи; пернициозна анемия.

Злокачествените новообразувания (рак) на стомаха са класифицирани според вида на тъканта, от която произхождат. Най-често срещаният хистологичен вариант на рак на стомаха е аденокарциномът, който започва в жлезистата тъкан на стомаха и представлява приблизително 90-95% от всички злокачествени тумори на стомаха. Други форми на рак на стомаха включват лимфоми, които произлизат от лимфната система и саркоми, които са съединителнотъканни малигнени тумори.

Ранните клинични симптоми са неясни и не будят притеснение при пациентите, като често се свързват с други състояния. В повечето случаи първия симптом е поява на интермитентна дисфагия (затруднено преглъщане), която прогресира и резултира в отслабване на тегло и анорексия. Други симптоми, които могат да се наблюдават при рак на кардиа са: загуба на апетит; продължителна тежест и дискомфорт в епигастриума (в горна част на корема); болка, неповлияваща се от антиацидни средства; гадене, повръщане и засилване на оплакванията след нахранване; мелена или бледост на кожа и видими лигавици поради развитие на анемичен синдром; хематемеза (повръщане на кръв) е най-честа проява на кардиална локализация на рака.

Късни усложнения са патологични перитонеални и плеврални изливи, пълна обструкция на входа на стомаха, разпространение на тумора в диафрагма, черен дроб, бял дроб, увеличени лимфни възли в лява супраклавикуларна ямка - жлеза на Вирхов, болка в кости и патологични фрактури.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на кардиа се основава на комплекс от клинични, лабораторни, рентгенови и ендоскопски изследвания. Основни диагностични методи са ендоскопия с биопсия, рентгеново изследване с контрастна материя и цитологична диагностика. Преценка за дълбочината на туморна инвазия и инфилтрирането на съседни лимфни възли с осъществява посредством ендо-ехографско изследване, компютърна томография и позитронно-емисионна томография. Стадия на туморния процес и лечебно-терапевтичния план се определя от на базата на проведените диагностични мероприятия.

Лечението на злокачественото заболяване е основно хирургично - парциална или тотална резекция на стомаха, съчетана с отстраняване на перигастрални лимфни възли. Към хирургичното лечение се прибавя интраоперативна радиотерапия, допълнена с интравенозна или интраперитонеална химиотерапия.