Klebsiella pneumoniaе [K. pneumoniaе] като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B96.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към рубриката други бактериални агенти като причина за болести, класифицирани другаде, се включва и Klebsiella pneumoniaе [K. pneumoniaе] като причина за болести, класифицирани другаде. Заболяването показва някои характерни особености, криейки висок риск при определени групи популации във връзка с нарастващата антибиотична резистентност и трудния подбор на ефективна антибиотична терапия. Адекватните профилактични мерки при рискови групи пациенти и своевременна терапия с подходящи и комплексни средства е от ключово значение за ефективното, успешно и бързо овладяване на инфекцията с редуциране на риска от тежки усложнения.

Причинител и особености

Klebsiella pneumoniae представляват капсулирани, неподвижни, подредени поединично, по двойки или в къси верижки бактерии. Много често са носители на различни плазмиди и умерени фаги, като тяхната полирезистентност към редица антимикробни средства се дължи основно на R плазмиди.

Приблизително една трета от Klebsiella pneumoniae [K. pneumoniae] като причина за болести, класифицирани другаде, са носители на големи плазмиди с гени за бета лактамази. Обикновено експресират два типа гени, а именно К и О, като са идентифицирани 11 вида О и 82 вида К антигена. За серотипизиране се използват само К антигените, тъй като О антигените са по-малко и се определят трудно поради термостабилността на К полизахаридите.

Субтипове на K. pneumoniae са Klebsiella ozaenae и Klebsiella rhinoscleromatis.

Намират се като част от нормалната флора в интестиналния тракт при животните и човека, широко разпространени са в почвата, водите и други. От особено значение е персистирането и разпространението им в болничните екосистеми като полирезистентни щамове и чести причинители на вътреболнични инфекции.

Заразяването се осъществява обикновено при пряк контакт с болен човек или докосвани от него повърхности, негови принадлежности и други. Заразата се предава и посредством контаминирани медицински инструменти и оборудване. Предаване по въздуха не е описано, инфекцията не спада към респираторните заболявания, което означава, че пребиваването в една стая с болен човек при липса на директен контакт с него и повърхностите, с които е бил в досег, не крие риск.

Симптоми

Тези бактерии представляват условно патогенни причинители и причиняват различни заболявания, особено при имунологично непълноценни пациенти. Често са асоциират с пневмонии, уроинфекции, раневи инфекции, синузити, отити, менингити, сепсис, ентерит при кърмачета и други. Опасни и с висок леталитет са вътреболничните инфекции, включително свързаните с инфектиране при лечебни манипулации, като заразени катетри, кръвни трансфузии, контаминирани интравенозни разтвори, перитонеална и хемодиализа.

В белите дробове водят до разрушителни промени, включващи некроза, възпаление и кръвоизливи. Деструктивните респираторни нарушения се срещат по-често при мъже на средна възраст с придружаващи хронични заболявания, като диабет, хронична обструктивна белодробна болест, цироза.

Некротизиращата пневмония се характеризира с изключително лоша прогноза и висока смъртност.
Инфекцията с K. pneumoniae предизвиква различни клинични прояви, протичащи най-общо под формата на:

• пневмония, придобита в обществото: лобарната пневмония протича с остро начало, изразен фебрилитет, втрисане, грипоподобна симптоматика и продуктивна кашлица. Съществува висок риск от формиране на абсцес, емпием и плеврални сраствания. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (Пневмония, причинена от Klebsiella pneumoniae)
• вътреболнични инфекции: вътреболничните инфекции протичат под формата на бактериемия, холецистит, инфектиране на рани, катетър-свързана бактериурия, менингит, ендокардит, холангит и редица други
• колонизация: Klebsiella rhinoscleromatis предизвиква хронична грануломатозна инфекция, наречена риносклерома. Наблюдава се гнойна секреция от носа, с образуване на корички, което води до дихателна обструкция. K. ozaenae предизвиква рядко срещаното заболяване озена - хроничен прогресиращ атрофичен ринит с неприятен сладникав мирис, водещ до загуба на обонянието, поради атрофия на периферните окончания на обонятелния нерв
• инфекции на уринарния тракт: инфекциите на пикочните пътища са неразличими от инфекциите с други бактериални микроорганизми. Наблюдава се често уриниране, дизурични смущения, болка в кръста и в супрапубичната област, като неглижирането на проявите, липсата на лечение или неподходящото такова, крият риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, някои от които налага оперативна намеса
• менингит: засягане на мозъчните обвивки от бактериите крие сериозни рискове от развитие на различни по вид и тежест усложнения. Менингитът, причинен от клебсиела, се описва сравнително рядко в клиничната практика по нашите географски ширини, като обикновено протича с типичните за състоянието симптоми, например фебрилитет, скованост в шийната област, фотофобия, главоболие, замаяност, обърканост, делириум, гадене, повръщане и други

Изложени на по-висок риск от тежко протичане са пациентите с подлежащ захарен диабет (особено с дългогодишно протичане и лош контрол), лица с имунен дефицит с различна етиология, пациенти с подлежащи системни заболявания, като при тях е необходима своевременна медицинска намеса за диагностично уточняване на инфекцията и стартиране на подходящо лечение в максимално кратки срокове.

Диагноза

Диагнозата при инфекция с Klebsiella pneumoniae [K. pneumoniae] като причина за болести, класифицирани другаде, се основава на информацията, получена след подробния физикален преглед, лабораторни и образни изследвания.

Обикновено диагнозата се базира на информацията, получен от следните диагностични методи:

• анамнеза и физикални находки: в зависимост от естеството на инфекцията (дихателна, уринарна, неврологична) се обръща внимание на тежестта и давността на оплакванията на отделните пациенти, наличието на рискови фактори (подлежащи заболявания, компрометирана имунна защита с различна етиология, вредни навици). При прегледа е необходима обща оценка на състоянието на засегнатия, пулмонален, сърдечно-съдов и неврологичен статус
• лабораторни и микробиологични изследвания: пълната кръвна картина обикновено показва левкоцитоза с олевяване, но не е задължителен белег. Бактериологичните изследвания са ефективни за установяване на причинителя. Материалите се вземат според инфекцията от кръв, ликвор, урина, раневи и гнойни секрети. Бактериите растат на обикновени среди, но за изолирането им се използват средите на Левин, МакКонки и други. Образуват S и R колонии, както и блестящи мукозни колонии. Изолирането и идентифицирането на бактериите се извършва по общите правила, като повечето материали се посяват на кръвен агар и слабо селективна среда. За епидемиологично маркиране се използват серотипизиране и фаготипизиране
• образна диагностика: от образните изследвания се провеждат рентгенография и компютърна томография, за установяване на промените в белия дроб, при засягане на пикочно-половата система може да се извърши и ултразвукова диагностика, а по преценка на лекуващия лекар (при диагностични затруднения, противоречиви резултати) може да се назначат и допълнителни специализирани изследвания

Диференциалната диагноза в зависимост от вида на инфекцията може да включва други бактериални пневмонии (стафилококова пневмония, пневмококова пневмония), легионелоза, емпием, белодробен абсцес, псевдомонас инфекция, някои системни инфекции и редица други заболявания с идентично клинично протичане (най-важни в диференциалната диагностика са микробиологичните находки).

Лечение

Терапевтичният подход при пациентите със заболяване, причинено от Klebsiella pneumoniae, се определя строго индивидуално в зависимост от клиничните и диагностичните находки, като с най-голямо значение са локализацията на болестния процес, общото състояние на пациентите, наличието на развили се усложнения и данните от антибиограмата, определящи чувствителността на бактериите към стандартно използваните антибиотици и химиотерапевтици.

Обикновено лечението включва комбинация от някои от следните терапевтични подходи:

• антибиотична терапия: лечението на инфекциите, причинени от K. pneumoniae, е предимно медикаментозно и включва приложение на антибиотици от различни групи (в зависимост от данните от антибиограмата). Ефективни са цефалоспорините от трето поколение, аминогликозидите, карбапенемите, хинолоните. Използват се като монотерапия или се прилагат като комбинация от няколко средства, като целта е разширяване на спектъра на действие, ефективност върху конкретния етиологичен причинител и минимизиране риска от развитие на антибиотична резистентност (през последните години антибиотичната резистентност спрямо тези бактерии нараства значително, което изключително затруднява лечението на съответните инфекции). Антибиотиците се прилагат парентерално (мускулно, венозно) за овладяване на тежките форми или перорално при запазено общо състояние на пациентите
• общи мерки: общите мерки включват приложение на симптоматични средства за подобряване състоянието и комфорта на пациентите, като това може да включва подходящи аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства, муколитици при влажна кашлица. При нужда се назначават парентерални вливания, рехидратация, средства за корекция на електролитния дисбаланс и други по преценка на лекуващия лекар. В някои случаи се налага провеждане на лечение с кислород
• хирургична намеса: в редки случаи при липса на ефект от консервативното лечение, наличие на тежки усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар, може да се наложи оперативна намеса (резекция на тежко засегнати участъци, лечение на усложненията и други). Преди и след съответната хирургична интервенция се препоръчва провеждане на антибиотична профилактика за намаляване риска от вторична инфекция

Прогнозата при Klebsiella pneumoniaе [K. pneumoniaе] като причина за болести, класифицирани другаде, се определя строго индивидуално, като при имунокомпрометирани пациенти въпреки навременното и адекватно лечение са възможни различни усложнения, включително и летален изход.

Основните мерки за предпазване от болестта, особено при рискови групи пациенти, са редовното и щателно измиване на ръцете, поддържане на висока лична и битова хигиена, дезинфекция и антисептична обработка на медицинския инструментариум.

Изображения: freepik.com