Инфестация, неуточнена МКБ B88.9

Паразитите при човека са различни протозои или хелминти, които предизвикват инвазиране на здрав макроорганизъм.

Според това коя част от тялото инвазира паразитът, се делят на:

• ектопаразити: инвазират повърхността на тялото

• ендопаразити: инавазират вътрешни органи

Паразитите си набавят необходимите за растежа и развитието си хранителни вещества от своите гостоприемници.

Инфестация, неуточнена, с кърлежи представлява ектопаразитна инвазия на паякообразни от подклас Акари.

Те се хранят с кръв от гостоприемника, като техни основни гостоприемници са бозайници, птици, някои влечуги.

Освен ектопаразитна инфестация, кърлежите са преносител на други заболявания.

Това има съществено епидемиологично значение, по отношение на пренасянето и разпространяването на различни заболявания.

Инфестацията с различни видове паразити поразява всички органи и системи, което определя клиничната картина.

Налице са прояви от страна на вътрешните органи, нервната система и кожата.

Кожните паразитити са в по-голямата си част са ектопаразитози. Тук се включва опаразитяване с въшки, кърлежи, бълхи, дървеници.

Повечето паразити дават кожни прояви от различен тип. Лезиите могат да бъдат везикулозни, булозни, хеморагични.

При тежко протичане, неправилно лечение или нелекувани болни могат да се наблюдават различни усложнения, като най-често се развива вторична бактриална инфекция, сепсис, лимфаденит.

Инфестация, неуточнена, се диагностицира въз основа на анамнестичните данни от страна на пациента, епидемиологичните особености, някои образни изследвания.

При необходимост се прилага дерматоскопия, биопсия от засегната зона и хистопатологично изследване на получения материал.

Лечението цели отстраняване на причинителя от макроогранизма и последваща дезинфекция.

При някои пациенти се налага прием на антибиотици, антихистамини, кортикостероиди, с цел намаляване на усложненията и последствията от инфестацията в дългосрочен план.

Кожните лезии обикновено се третират локално с различни средства.

Основните профилактични мерки включват подобряване на личната, битова и обществена хигиена, повишаване на здравната култура и информираност на населението, контрол над качествата на питейната вода, индивидуална защита с репеленти.