Ехинококоза на черния дроб, неуточнена МКБ B67.8

Състоянието ехинококоза на черния дроб, неуточнена, е паразитно заболяване, ангажиращо черния дроб и наричано още кучешка тения.

Причинители са различни представители на род Echinococcus и род Alveococcus, най-често Echinococcus granulosus и Echinococcus multilocularis.

Жизненият цикъл на паразитите протича в междинни и крайни гостоприемници.

Полово зрелите форми на тениите се откриват в крайните гостоприемници, които са различни видове хищници, най-често кучета, чакали, вълци, лисици.

След период от няколко месеца полово зрелите форми започват активно да произвеждат яйца, които се отделят във външната среда с фекалиите.

Попаднали върху почвата, тревните площи, водата, селскостопански култури, те могат да извършват активно движение в ограничен периметър.

Междинните гостоприемници са различни видове тревопасни и всеядни животни, като зайци, гризачи, коне, камили, прасета, също и хората.

Заразяването се получава по перорален механизъм, при консумация на контаминирани с яйцата на паразитите хранителни продукти и вода. Възможно е заразяване и при пряк контакт с опаразитеният краен гостоприемник, а също и при обработката на кожи.

Хората често се заразяват при пряк контакт с безстопанствени кучета или при неспазване на необходимата лична хигиена.

Яйцата попадат в интестиналния тракт, откъдето със системното кръвообращение могат да инвазират всяка структура на организма. Най-често засягат черния дроб, поради анатомичните му особености и богато кръвоснабдяване.

В черния дроб се образуват кисти, които представляват конгломерати от множество малки мехурчета. Кистата притежава външна и вътрешна обвивка, служещи за размножаване и изхранване на паразитите.

Обикновено се развиват единични, солитарни кисти, но е възможно и формиране на повече от една киста в черния дроб (множествена ехинококоза).

Хелминтозата кучешка тения се наблюдава по-често сред селскостопанските работници и животновъдите, като е разпространена повсеместно.

Инвазията с Echinococcus multilocularis се нарича алвеококоза и е разпространена само в северното полукълбо.

Няма съществени различия в клиничното протичане между инвазията, предизвикана от различните представители.

Ехинококозата се характеризира с три етапа на протичане:

• първи етап: латентен, продължава от момента на заразяване до първите клинични прояви

• втори етап: разгърната клинична картина

• трети етап: развитие на усложнения

Заболяването има хронично прогресивен ход и бавно протичане, като инкубационният период може да продължи повече от няколко години. Описани са случаи, при които латентният период е продължил повече от десет години.

През втория етап могат да се наблюдават някои от следните клинични признаци:

• общо неразположение
• фебрилитет
• диспептични оплаквания
• редукция на теглото
• хепатомегалия
• болка в горния десен квадрант
• сърбеж
• уртикария

Проявите варират при отделните пациенти, като е възможно влошаване на състоянието на болния и бърза прогресия на ехинококозата при имуносупресирани пациенти, при хронични автоимунни и неопластични процеси, при бременност.

При нарастването на кистата е възможно притискане на важни съдове и нерви и развитие на обструктивна жълтеница, холангит, холецистит.

При нелекувани пациенти е възможно развитие на редица усложнения, като инфектиране на кистата, пенетрация, калциране и развитие на съответната симптоматика.

При инфектирането на кистата се развива най-често абсцес на черния дроб, а пенетрацията й се асоциира с тежки прояви на перитонит.

Най-сериозното възможно усложнение е руптурата на кистата и последващото развитие на тежка алергична реакция и анафилактичен шок.

Диагнозата при ехинококоза на черния дроб, неуточнена, се базира на данните, получени при разпита и прегледа на болния, лабораторните и инструментални изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за контакт с кучета и установяването на хепатомегалия при физикалния преглед насочват към заболяването.

Лабораторните данни обикновено показват еозинофилия, анемия, завишени чернодробни ензими, повишени нива на имуноглобулиновите фракции.

Микроскопското изследване на фекални проби и кръв с имунологични и серологични методи е също ефективен подход.

С голяма информативна стойност е извършването на образни изследвания, предимно ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

С тях се получава подробна информация относно размерите на кистата, разположението й в черния дроб, засягането на съседни структури.

Диференциалната диагноза включва:

• чернодробен абсцес
• друга паразитоза на черния дроб
• злокачествено новообразувание на черния дроб
• чернодробна поликистоза

Лечението е консервативно и радикално, в зависимост от състоянието на болния.

При иноперабилни пациенти се прилага медикаментозна терапия с различни противопаразитни агенти, хепатопротективни и симптоматични средства.

Радикалният метод се състои в хирургично отстраняване на ехинококовата киста, с което значително се намаляват шансовете за рецидив.

За превенция от развитието на ехинококоза е необходимо повишаване нивото на здравна култура на населението, подобряване на личната, битовата и обществената хигиена, контрол над популациите на безстопанствените кучета, редовно обезпаразитяване на домашните кучета.

След контакт с животни е необходимо внимателно измиване на ръцете, особено при малките деца.

Домашните кучета лесно могат да се заразят с ехинококоза при разхождането им навън и контакта им със заразени животни.

Прогнозата на този вид паразитоза е различна при отделните пациенти. Неблагоприятни прогностични фактори са масивната инвазия, големите размери на кистата, наличието на придружаващи заболявания, имунен дефицит.