Ехинококоза на черния дроб, неуточнена МКБ B67.8
Състоянието ехинококоза на черния дроб, неуточнена, е паразитно заболяване, ангажиращо черния дроб и наричано още кучешка тения.
Причинители са различни представители на род Echinococcus и род Alveococcus, най-често Echinococcus granulosus и Echinococcus multilocularis.
Жизненият цикъл на паразитите протича в междинни и крайни гостоприемници.
Полово зрелите форми на тениите се откриват в крайните гостоприемници, които са различни видове хищници, най-често кучета, чакали, вълци, лисици.
След период от няколко месеца полово зрелите форми започват активно да произвеждат яйца, които се отделят във външната среда с фекалиите.
Попаднали върху почвата, тревните площи, водата, селскостопански култури, те могат да извършват активно движение в ограничен периметър.
Междинните гостоприемници са различни видове тревопасни и всеядни животни, като зайци, гризачи, коне, камили, прасета, също и хората.
Заразяването се получава по перорален механизъм, при консумация на контаминирани с яйцата на паразитите хранителни продукти и вода. Възможно е заразяване и при пряк контакт с опаразитеният краен гостоприемник, а също и при обработката на кожи.
Хората често се заразяват при пряк контакт с безстопанствени кучета или при неспазване на необходимата лична хигиена.
Яйцата попадат в интестиналния тракт, откъдето със системното кръвообращение могат да инвазират всяка структура на организма. Най-често засягат черния дроб, поради анатомичните му особености и богато кръвоснабдяване.
В черния дроб се образуват кисти, които представляват конгломерати от множество малки мехурчета. Кистата притежава външна и вътрешна обвивка, служещи за размножаване и изхранване на паразитите.
Обикновено се развиват единични, солитарни кисти, но е възможно и формиране на повече от една киста в черния дроб (множествена ехинококоза).
Хелминтозата кучешка тения се наблюдава по-често сред селскостопанските работници и животновъдите, като е разпространена повсеместно.
Инвазията с Echinococcus multilocularis се нарича алвеококоза и е разпространена само в северното полукълбо.
Няма съществени различия в клиничното протичане между инвазията, предизвикана от различните представители.
Ехинококозата се характеризира с три етапа на протичане:
- първи етап: латентен, продължава от момента на заразяване до първите клинични прояви
- втори етап: разгърната клинична картина
- трети етап: развитие на усложнения
Заболяването има хронично прогресивен ход и бавно протичане, като инкубационният период може да продължи повече от няколко години. Описани са случаи, при които латентният период е продължил повече от десет години.
През втория етап могат да се наблюдават някои от следните клинични признаци:
- общо неразположение
- фебрилитет
- диспептични оплаквания
- редукция на теглото
- хепатомегалия
- болка в горния десен квадрант
- сърбеж
- уртикария
Проявите варират при отделните пациенти, като е възможно влошаване на състоянието на болния и бърза прогресия на ехинококозата при имуносупресирани пациенти, при хронични автоимунни и неопластични процеси, при бременност.
При нарастването на кистата е възможно притискане на важни съдове и нерви и развитие на обструктивна жълтеница, холангит, холецистит.
При нелекувани пациенти е възможно развитие на редица усложнения, като инфектиране на кистата, пенетрация, калциране и развитие на съответната симптоматика.
При инфектирането на кистата се развива най-често абсцес на черния дроб, а пенетрацията й се асоциира с тежки прояви на перитонит.
Най-сериозното възможно усложнение е руптурата на кистата и последващото развитие на тежка алергична реакция и анафилактичен шок.
Диагнозата при ехинококоза на черния дроб, неуточнена, се базира на данните, получени при разпита и прегледа на болния, лабораторните и инструментални изследвания.
Епидемиологичната анамнеза за контакт с кучета и установяването на хепатомегалия при физикалния преглед насочват към заболяването.
Лабораторните данни обикновено показват еозинофилия, анемия, завишени чернодробни ензими, повишени нива на имуноглобулиновите фракции.
Микроскопското изследване на фекални проби и кръв с имунологични и серологични методи е също ефективен подход.
С голяма информативна стойност е извършването на образни изследвания, предимно ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
С тях се получава подробна информация относно размерите на кистата, разположението й в черния дроб, засягането на съседни структури.
Диференциалната диагноза включва:
- чернодробен абсцес
- друга паразитоза на черния дроб
- злокачествено новообразувание на черния дроб
- чернодробна поликистоза
Лечението е консервативно и радикално, в зависимост от състоянието на болния.
При иноперабилни пациенти се прилага медикаментозна терапия с различни противопаразитни агенти, хепатопротективни и симптоматични средства.
Радикалният метод се състои в хирургично отстраняване на ехинококовата киста, с което значително се намаляват шансовете за рецидив.
За превенция от развитието на ехинококоза е необходимо повишаване нивото на здравна култура на населението, подобряване на личната, битовата и обществената хигиена, контрол над популациите на безстопанствените кучета, редовно обезпаразитяване на домашните кучета.
След контакт с животни е необходимо внимателно измиване на ръцете, особено при малките деца.
Домашните кучета лесно могат да се заразят с ехинококоза при разхождането им навън и контакта им със заразени животни.
Прогнозата на този вид паразитоза е различна при отделните пациенти. Неблагоприятни прогностични фактори са масивната инвазия, големите размери на кистата, наличието на придружаващи заболявания, имунен дефицит.
Коментари към Ехинококоза на черния дроб, неуточнена МКБ B67.8