Инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus granulosus МКБ B67.3

При инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus granulosus, се наблюдава ангажиране на бъбреците, щитовидната жлеза или няколко структури едновременно от хелминтозоонозата, наричана още кучешка тения.

Заболяването има повсеместно разпространение, засяга всички възрастови групи, без съществени различия между половете и етническата принадлежност.

Има изразен професионален характер, като честотата му сред селскостопанските работници и животновъди е няколко пъти по-висока.

Причинител е ларвният стадий на тениите от род Echinococcus, тип Plathelminthes, като видът Echinococcus granulosus е с най-голямо медицинско значение.

Крайни гостоприемници са вълци, кучета, чакали, а междинни гостоприемници са различни видове тревопасни и всеядни животни, включително и човекът.

Заразяването се осъществява по перорален механизъм, най-често при пряк контакт с опаразитени кучета или при попадане на яйцата на причинителя върху различни хранителни продукти или вода.

Крайният гостоприемник се заразява след консумация на орган от междинния гостоприемник, съдържащ фертилна ехинококова киста.

Инвазираният краен гостоприемник, след инкубационен период от приблизително 80-100 дни след заразяването, става потенциално опасен за човек.

Тенията паразитира в интестиналния тракт на кучетата в рамките на половин до една година, като броят на тениите в един гостоприемник може да достигне няколко хиляди, а броят на отделените за едно денонощие яйца е няколко милиона.

След поглъщане на яйцата от междинния гостоприемник, те попадат в системното кръвообращение, откъдето се разпространяват в организма.

Възможно е засягане на всеки един орган, като най-често се засягат черния дроб, белите дробове, мозъка. По-редки локализации са бъбреците, щитовидната жлеза и други. Възможно е развитие на множествена ехинококоза, с пръснати из целия организъм паразитни кисти.

По кръвен път паразитите достигат артериолите на бъбречния паренхим. Там се развива киста, която е разположена в кортекса (кората), под капсулата на бъбрека. При нарастване на кистата тя притиска бъбречния паренхим и деформира пиело-каликсната система. Постепенно нарастващата киста причинява атрофия на целия паренхим и различни дистрофични нарушения.

Кистозното съдържимо може да се инфектира, което води до формиране на абсцес в бъбрека, може да причини и пиелонефрит. При големи размери кистата обхваща и съседни органи.

Пациентите обикновено се оплакват от болка в лумбалната област и дизурични нарушения.

При локализация на кистата в щитовидната жлеза се наблюдават различни по тежест нарушения. Дистрофичното увреждане на архитектнокита на жлезата води обикновено до ендокринологични промени и смущения в нормалното хормонално функциониране.

При нарастване на размерите й се наблюдава подутина в областта на шията, която обикновено е болезнена. Възможно е притискане на важни кръвоносни съдове и нерви, с развитие на съответната симптоматика.

При множествена ехинококоза обикновено се откриват паразитни кисти едновременно в черния дроб, белите дробове, бъбреците, слезката и други органи.

Състоянието се наблюдава при изключително интензивна инвазия и разпространение на паразитите в макроорганизма.

Тази форма се развива по-рядко, но се характеризира със значително по-тежко протичане и неблагоприятна прогноза.

При руптура на ехинококова киста е възможно развитие на животозастрашаваща реакция, анафилактичен шок.

Ехинококовата киста оказва алергизиращо и токсично въздействие върху организма, което се проявява с различна по степен еозинофилия, уртикария и постоянен сърбеж. Отделяните от нея токсини предизвикват локални и системни реакции.

Диагнозата при инвазия с друга локализация и множествена ехинококоза, предизвикана от Echinococcus granulosus, се базира на данните от редица изследвания. Епидемиологичната анамнеза и физикалният преглед насочват към състоянието.

Лабораторните данни обикновено показват еозинофилия и различна по степен на тежест анемия. При засягане на бъбреците и щитовидната жлеза се наблюдават отклонения в показателите, отразяващи функционалната им активност.

Микроскопското откриване на причинителя има голяма диагностична стойност. Изследва се материал от урина, фекални проби, кръв, като се прилагат различни имунологични и молекулярни методики.

Подробности може да прочетете на:

• Ехинококов тест

Образните изследвания са изключително полезни, тъй като дават точна информация относно локализацията, размерите и броя на ехинококовите кисти. Прилагат се рентгенография, ехография, венозна урография, радиоизотопно изследвания, компютърна томография.

Лечението при пациенти с кучешка тения е консервативно и оперативно.

Консервативното медикаментозно лечение включва приложение на противопаразитни агенти и симптоматични средства.

Оперативната терапия е радикален метод, чрез който се отстранява кистата и значително намаля риска от рецидив на заболяването.

Прогнозата зависи от множество фактори и при отделните пациенти варира.

Профилактичните мерки са лични и обществени, като най-важното е повишаване на здравната култура на населението, подобряване на личната и обществена хигиена и контрол върху популацията на безстопанствените кучета.