Инвазия на костите, предизвикана от Echinococcus granulosus МКБ B67.2

Хелминтозоонозата ехинококоза представлява хронично протичащо заболяване, което се характеризира с образуване на паразитни кисти в различни части от организма.

Инвазия на костите, предизвикана от Echinococcus granulosus, е сравнително рядко срещана форма на кучешката тения.

Специфичен етиологичен причинител са ларвните стадии на тениите от род Echonococcus, клас Cestoidea.

Крайни гостоприемници са животните от семейството на кучетата и вълците, а междинни гостоприемници могат да бъдат различни тревопасни животни, камили, коне, също и хората.

В крайния гостоприемник паразитират полово зрелите форми, докато ларвната форма е локализирана в междинния гостоприемник.

Ларвната форма представлява изпълнена с бистра течност киста, съставена от външна и вътрешна обвивка, всяка от които се характеризира със специфична функция.

Крайният гостоприемник отделя с фекалиите яйцата на паразита във външната среда и така те попадат върху почвата, водата, тревата и могат да извършват активни движения в радиус до 25 сантиметра.

При поглъщането им от междинните гостоприемници, онкосферите се освобождават от обвивката си и активно проникват през стената на тънките черва, попадат в системната циркулация и по този начин се разпространяват до всяка една част от организма.

Човек се заразява по перорален механизъм, при консумация на контаминирани продукти или при пряк контакт с опаразитено животно.

Заболяването има и изразен професионален характер, като е много по-често срещано сред селскостопанските работници.

В богато кръвоснабдените метафизи на костите се образуват ехинококови кисти от попадналите по хематогенен път паразитни форми.

В гъбестото костно вещество (спонгиоза) на прешлените и тазовите кости, процесът се осъществява по инфилтративен път.

Размерът на ехинококовия мехур варира, като варира от няколко милиметра до няколко сантиметра.

В зоната около кистата се образува некротична област и клетъчна инфилтрация от еозинофили, макрофаги, плазматични клетки, фибробласти.

Ехинококовите кисти в костите упражняват механо-травматично въздействие, което е в основата на патогенезата на заболяването с тази локализация.

Нарастващите мехури водят до дистрофични нарушения, притискат кръвоносните съдове, нарушават нормалната архитектоника, съответно и функциите на костите.

Най-честата локализация на ехинококовите кисти е в тазовите кости, гръбнака, раменната кост.

Заболяването се характеризира с изключително бавно протичане, като латентният период продължава обикновено няколко години.

Клинични признаци са налице при притискане на нерви или при значително нарастване на кистите.

Възможна е изява на някои от следните клинични признаци:

• болка
• радикулит
• монопареза
• невралгия
• задебеление на костите
• нарушаване на функциите им
• патологични фрактури

Протичането на заболяването се влошава при съпътстващи хронични или неопластични заболявания, имуносупресия.

Откриването на кистите обикновено е в късен стадий, когато са достигнали значителни размери и пациентите сами успяват да ги палпират и описват като подутина по хода на костта.

Сериозно усложнение на състоянието е развитието на животозастрашаващ анафилактичен шок при руптура на кистите.

Диагностицирането на състоянието изисква предимно преглед от специалист и извършване на рентгенография.

Епидемиологичните данни и лабораторните показатели също могат да послужат за насочване към състоянието.

Лечението при инвазия на костите, предизвикана от Echinococcus granulosus, е медикаментозно и оперативно.

Консервативната терапия с противопаразитни агенти в комбинация със симптоматични средства е вариант на избор при иноперабилни пациенти.

Радикалното лечение е оперативното, като е необходимо отстраняване на кистата и при необходимост реконструкция на костта. Колкото по-радикална е интервенцията, толкова по-малък е рискът от последващи рецидиви.

Прогнозата е сериозна и относително неблагоприятна, поради развитието на възможните сериозни усложнения.

Профилактиката е обществена и лична, като мерките са насочени към повишаване на информираността и здравната култура на населението, подобряване на личната хигиена, контрол над популацията на безстопанствените кучета.