Инвазия на белия дроб, предизвикана от Echinococcus granulosus МКБ B67.1

Ехинококозата е хронично хелминтно заболяване, протичащо с формиране на паразитни кисти най-често в черния дроб, белите дробове, слезката и мозъка.

Инвазия на белия дроб, предизвикана от Echinococcus granulosus, е често срещано състояние, повсеместно разпространено.

Заболяването представлява биохелминтоза с крайни гостоприемници домашни и диви кучета, вълци, чакали.

Междинните гостоприемници са различни видове тревопасни животни, също и хората.

Човек се заразява при поглъщане на инвазиоспособни яйца, обикновено при контакт с кучета или при консумация на контаминирани хранителни продукти или вода.

Заболяването се среща по-често сред овчари, пастири, животновъди, селскостопански работници. Всички възрастови групи се засягат от заболяването.

Етиологични причинители са ларвните форми на тениите от род Echinococcus, семейство Taeniidae, тип Plathelminthes.

Четири вида от род Echinococcus водят до развитие на заболяване при човек, като Echinococcus granulosus е с най-голямо медицинско значение.

Полово зрялата форма паразитира в крайните гостоприемници и има дължина до седем милиметра. Ларвната форма се развива в междинните гостоприемници и представлява киста, изпълнена с опалесцентна бистра течност.

Размерите й варират от няколко милиметра в диаметър до десетки сантиметри. Стената й е изградена от външна и вътрешна обвивка, всяка от които има специфична функция.

Крайният гостоприемник изхвърля яйцата във външната среда с фекалиите си и те попадат в почвата, тревата, водата, зеленчуците.

При поглъщането им от междинния гостоприемник, попадат последователно в тънкото черво, системното кръвообращение, черния дроб и се разпространяват до белите дробове.

В белите дробове е възможно развитие на една, солитарна киста или на множество кисти.

В пространството около кистата се формира некротична област и слой от клетъчна инфилтрация, съдържащ еозинофили, лимфоцити, макрофаги, плазматични клетки, фибробласти.

Кистата оказва механично, травматично и токсично въздействие. Нарастващата киста води до дистрофични и атрофични промени, притискане на съдовете, възпаление на белодробната тъкан, кръвоизливи, емфизем.

Токсичното и сензибилизиращото действие на кистата се изразява в проява на различни алергични реакции, като еозинофилия, сърбеж по кожата, уртикариални обриви.

При внезапна руптура на кистата е възможно развитие на животозастрашаваща анафилактична реакция.

Клиничното протичане е хронично и наподобява бавно развиващ се доброкачествен тумор. Инкубационният период може да продължи десетки години.

Различават се три стадия на протичане, а именно латентен, стадий на разгърнатата клинична симптоматика и стадий на усложненията.

Продължителността на латентния период е различна, като е характерно по-кратко протичане за детската възраст.

Най-честите клинични прояви включват развитие на:

• тежест или болка в гърдите
• кашлица, обикновено суха
• кръвохрак
• субфебрилна температура
• отпадналост и общо неразположение
• задух

Усложненията се дължат на перфорация, калциране или нагнояване на кистата. Възможно е развитие на абсцес на белия дроб, формиране на пневмокиста, емпием и други.

Диагнозата е комплексна, въз основа на епидемиологичната анамнеза, физикалния преглед, лабораторни, паразитологични и образните изследвания.

Необходимо е микроскопско изследване на материал от храчка, кръвен серум, биопсичен материал, като се използват имунологични и молекулярни методи.

От образните изследвания с висока информативна стойност е рентгенографията, като ехинококовата киста изглежда като кръгла сянка с ясни контури.

Характерно е изменение във формата на сянката в зависимост от дишането, което е известно като симптом на Ескудеро-Неманов.

Лечението при инвазия на белия дроб, предизвикана от Echinococcus granulosus, бива консервативно и хирургично.

Консервативната терапия е медикаментозна, с агенти от различни групи, хепатопротективни агенти и симптоматични средства.

Хирургичната терапия е метод за радикално лечение на заболяването и значително намалява риска от рецидиви.

Профилактиката се състои в повишаване на здравната култура и личната хигиена, избягване на контакт с бездомни кучета.