Африканска трипанозомоза МКБ B56
Сънната болест, наричана още африканска трипанозомоза, представлява инвазия на организма с едноклетъчните паразити от род Tripanosoma, семейство Trypanosomatidae.
Различават се три основни форми на болестта:
- Гамбийска трипанозомоза, наричана още западноафриканска сънна болест, с причинител Trypanosoma gambiense
- Родезийска трипанозомоза, наричана още източноафриканска сънна болест, с причинител Trypanosoma rhodesiense
Заболяването се среща в някои географски области на Африка, като се засягат в еднаква степен мъжкия и женския пол, без различия при отделните възрастови групи. По данни на световната здравна организация най-висока е заболеваемостта в Ангола, Конго, Судан. В България няма регистрирани случаи на сънна болест.
Източник на болестта са хората и някои животни (антилопи, домашна и дива свиня), като основният механизъм на заразяване е трансмисивният. Други възможни пътища на проникване на паразитните агенти са при кръвопреливане и от майката на плода, по трансплацентарен път.
Гамбианската форма на африканската трипанозомоза е антропоноза. При нея основен резервоар на зараза е болен човек или носител на паразита, докато родезийската форма е зооантропоноза. Основен резервоар и източник на зараза при втората форма е горската антилопа.
Основни вектори на заразата са мухите от род Glossina (мухи цеце), като Glossina palpalis е най-честият преносител за гамбийската форма, а Glossina morsitans е преносител основно на родезийската форма на болестта.
Мухите се заразяват при оптимална температура и благоприятни условия на средата, при кръвосмучене от заразени хора или животни.
Биологичното развитие на трипанозомите е свързано със смяна на няколко гостоприемника и преминаване през няколко различни стадия:
- амастиготна
- промастиготна
- епимастиготна
- трипомастиготна
Трипомастиготите паразитират в човека, а епимастиготите само в организма на мухата цеце.
В интестиналния тракт и в слюнчените жлези на мухите се осъществява развитието на паразитите, до превръщането им в инвазиоспособни форми.
В организма на човека паразитират извънклетъчно, предимно в макрофагохистиоцитарната система на лимфните възли, слезката и черния дроб.
Клиничното протичане на болестта преминава през два отделни стадия:
Хемато-лимфен стадий: на мястото от ухапването на мухата се развива първичен афект, наподобяващ фурункул, със слаба болезненост и леко сърбящ.
Той не предизвиква системни прояви и изчезва след една до две седмици, като от него паразитите нахлуват в системната циркулация и по лимфен и хематогенен път се развива генерализирана паразитемия.
Паразитите оказват алергизиращо, токсично и пирогенно действие, което клинично се изразява в развитие на фебрилитет с ремитиращ или интермитиращ характер и увеличение на лимфните възли.
Лимфаденомегалията може да бъде изолирана (най-често на лимфните възли в задния триъгълник на шията) или генерализирана.
Възможно е развитие на еритемен неправилен обрив, засягащ най-често крайниците, гърба и гърдите. При някои пациенти се наблюдават бързопреходни отоци.
Менингоенцефалитен стадий: нарича се още терминален стадий или истинска сънна болест. В централната нервна система се развиват сходни на хроничен менингоенцефалит патологанатомични промени.
Наблюдават се различни по тежест клинични изяви, включващи мъчително главоболие, вратна ригидност, апатия, прогресивна сънливост, парези и парализи, сетивни и моторни нарушения. Наблюдават се тремор на крайниците и езика, фибриларни потрепвания на мускулите, нарушения в координацията и рефлексите, несигурна походка, масковиден израз на лицето.
Без терапия заболяването завършва летално за една до три години. Чести усложнения на сънната болест са острият миокардит, развитието на излив в перикардната, плевралната или коремната кухина.
За поставяне на диагнозата е необходимо:
- епидемиологична анамнеза: престой или пребиваване в ендемичен район, ухапване от муха цеце
- физикален преглед: откриване на характерния първичен афект, палпиране на уголемени лимфни възли, нарушени рефлекси
- параклиника: моноцитоза, лимфоцитоза, анемия
- паразитологични изследвания
С най-висока информативна стойност е откриването на трипанозомите в материал от кръв, ликвор или лимфен възел.
При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид главно следните заболявания:
- малария
- висцерална лайшманиоза
- лимфаденит с друга етиология
Лечението при африканска трипанозомоза е етиологично, с противопаразитни агенти от различни фармакологични групи, както и със симптоматични средства.
Основните мерки за осъществяване на превенция включват използване на репеленти и противоинсектицидни средства, контрол над популациите на мухите цеце.
Коментари към Африканска трипанозомоза МКБ B56