Кандидозен менингит (G02.1*) МКБ B37.5

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Засягането на централната нервна система от гъбичките от род Candida протича под формата на кандидозен менингит. Може да се развие като опортюнистична инфекция при имуносупресирани индивиди или в резултат от дисеминиране на подлежаща кандидоза с друга локализация, проникване в централната нервна система и засягане на мозъчните обвивки.

Състоянието показва относително ниска честота сред общата популация, но висока сред пациентите с компрометирана имунна система.

Причинител и особености

Състоянието засяга в еднаква степен лица от всички възрастови групи, като се наблюдава по-често при онкологични заболявания, както и при значителен имунен дефицит, независимо от етиологията.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: специфичен етиологичен причинител се явява Candida albicans, в много редки случаи се изолират други представители на Candida
• заразяване: заразяването се осъществява по първичен или вторичен път, като първичен кандидозен менингит се среща по-рядко и възниква в резултат от първична инфекция на мозъчните обвивки, докато вторичния кандидозен менингит се асоциира с наличие на подлежащо друго заболяване и подлежаща кандидозна инфекция с друга локализация и разпространение на процеса с проникване на причинителя през кръвно-мозъчната бариера
• рискови фактори: микотичната инфекция на ЦНС може да се развие и без ясен отключващ фактор, но най-често се дължи на усложнение на вродено или придобито имунодефицитно състояние, обусловено от друг болестен процес, най-често СПИН или малигнени неоплазми, провеждане на агресивна имуносупресивна терапия. Възможно е развитие на инфекцията след органна трансплантация, при тежки изгаряния, левкози, лимфоми и други неоплазми, засягащи лимфната система, подлежащ и лошо контролиран захарен диабет, колагенози, след продължително кортикостероидно или антибиотично лечение, както и при недоносени новородени
• особености: често, освен основното заболяване, се установяват множество пръснати интрапаренхимни микроабсцеси, големи абсцеси, грануломи, менингит, което обикновено допълнително затруднява диагностичния и терапевтичния процес

Симптоми

Кандидозният менингит представлява възпаление на обвивките на мозъка, в резултат на инфекцията с Candida albicans, по-рядко други представители на род Candida. Състоянието обикновено протича остро, като в клиничната картина най-често доминират някои от следните признаци и симптоми:

• типични неврологични прояви: налице при значителен процент от засегнатите са менингорадикулерен синдром с вратна ригидност, положителни симптоми на Кернинг и Брудзински, синдром на повишеното вътречерепно налягане, упорито главоболие, повръщане от централен тип, фотофобия (повишена чувствителност и дразнимост от ярка и силна светлина), промяна в психичния статус, припадъци, парези или парализи на черепно-мозъчни нерви
• общи, системни оплаквания: при много от пациентите се съобщава за повишение на телесната температура, слабост, отпадналост, болки в мускулите и ставите, наличие на оплаквания в резултат от мултисистемни увреждания и усложнения, нарушения в храненето и много други

Клиничните прояви зависят от степента на инвазия и локализацията на засегнатите мозъчни структури, като при липса на своевременна терапия е възможно развитието на различни по вид и тежест усложнения и многобройни и разностранни дългосрочни увреждания.

Подробна информация може да прочетете на:

» Менингит при микози

Диагноза

Поставянето на диагнозата при пациенти със съмнения за кандидозен менингит обикновено се основава на информацията, получена от следните диагностични подходи:

• разпит и преглед: установяване на рискови фактори и подлежащи заболявания, давност на оплакванията и особености, оценка на общото състояние, определяне на неврологичен статус и други
• лабораторни изследвания: подробните лабораторни изследвания, а в някои случаи и изследване на ликвор, могат да подпомогнат поставянето на диагнозата и диференциалната диагноза
• образна диагностика: прилагат се образни изследвания, основно компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, за установяване на степента на уврежданията и конкретната им локализация
• доказване на причинителя: причинителите се търсят в ликвора, доказват се чрез директна микроскопия или култивиране, като изолирането им е трудно. От серологичните методи на диагностика приложение намира ELISA

Диференциалната диагноза налага различаване от други инфекциозни и възпалителни процеси с неврологично засягане, някои интоксикации, неоплазми и други.

Лечение

Лечението при кандидозен менингит се провежда с етиологични препарати, включващи подходяща комбинирана антимикотична терапия, като използването на противогъбични средства от различни групи позволява постигане на по-добри резултати. Лекарствата се назначават системно, най-често парентерално (интравенозно), тъй като се цели постигане на бърз ефект и проникване през хематоенцефалната бариера.

Обикновено се налага провеждане и на патогенетична и симптоматична терапия, като целта е подпомагане възстановяването на пациентите, лечение на наличните усложнения и превенция на нови увреждания.

Прогнозата при засягане на централната нервна система от Candida е сериозна, като дори при адекватен терапевтичен подход е възможно развитие на тежки неврологични нарушения с дългосрочни последици, както и летален изход, особено при лица в напреднала възраст, с мултисистемни увреждания.

Изображения: freepik.com