Тиф, предизвикан от Rickettsia tsutsugamushi МКБ A75.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Тиф, предизвикан от Rickettsia tsutsugamushi (японска речна треска), представлява остро, рикетсиозно заболяване, което протича с общ токсиинфекциозен синдром, първичен афект, макуло-папулозен обрив и лимфаденопатия. Вектори и резервоар на инфекцията са някои видове кърлежи, като човек се заразява предимно случайно.

Причинител и особености

Японската речна треска се среща с висока честота в определени региони на света, като важна роля в нейното разпространение имат някои видове кърлежи. Характерно за инфекциозния процес е:

• разпространение: японската речна треска се среща в една широка област, а именно от източна Азия до западния Тихоокеански район, от Корея до Австралия и от Япония до Индонезия и Пакистан. Хората могат да се заразят в този район, дори при посещение на изолирани острови, където рикетсиите, векторите и гризачите съществуват съвместно. Японската речна треска е проблем за местното население и за военните. Заболяването се среща сред селските жители на Далечния Изток и се свързва с професионалната им дейност
• етиологичен причинител: причинител на заболяването е Orienta tsutsugamushi (по-рано Rickettsia tsutsugamushi). Основните морфологични характеристики са подобни на другите представители от рода Rickettsia, а именно облигатен вътреклетъчен микроорганизъм. Размножава се в цитоплазмата на клетката гостоприемник и се натрупва перинуклеарно. Показва относително слаба устойчивост във външна среда, към действието на високи температури и обработка с дезинфектанти
• резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са мишевидните гризачи, а преносители на инфекцията са тромбикулни кърлежи (Lepttrombidium dilense). Описани са три варианта на рикетсията, различаващи се по своята вирулентност, а именно серотипове Katop, Gillian, Kapr
• заразяване: човек се заразява, след като бъде ухапан от кърлеж. Възприемчивостта е всеобща. Имунитетът е продължителен, но само срещу хомоложния щам, предизвикал заболяването, което означава, че повторните заболявания са възможни
• входна врата и патогенеза: входна врата на тиф, предизвикан от Rickettsia tsutsugamushi, е кожата. На мястото на ухапването възниква инфекция и се образува малка папула, наричана първичен афект, последван от регионална лимфонодулопатия. Тази папула по-късно се разязвява. Бактерията се дисеминира по лимфен и хематогенен път, предизвиква генерализирана лимфонодулопатия и дифузен васкулит с полиорганна симптоматика

Симптоми

Клиничното протичане при тиф, предизвикан от Rickettsia tsutsugamushi, показва някои характерни особености, по-важните от които включват:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване до поява на първите видими клинични признаци) на японската речна треска е от 5 до 20 дни, средно между 10 и 12 дни
• начални прояви: началните симптоми включват най-често отпадналост, главоболие, световъртеж и намален апетит. Заболяването започва остро с втрисане, рязко повишаване на температура до високи стойности и болки в мускулите. Температурата достига своя максимум около третия ден и се задържа висока за около 2 до 3 седмици. През първите дни пулсът е забавен, появява се краниофарингеален синдром, непродуктивна кашлица, обща отпадналост
• първичен афект: на мястото на проникване на причинителя, разположено обикновено по закритите части на тялото, в около половината от случаите се оформя първичен афект под формата на макула, която се превръща в папула и еволюира в круста, често се придружава от регионален лимфаденит
• обрив: около седмия ден от началото на заболяването се появява макуло-папулозен обрив, който продължава средно една седмица, след което изчезва без остатъчни прояви. Започва от трункуса и се разпространява бързо по крайниците. Обривът е краткотраен и не оставя следи. По същото време има генерализирана лимфонодулопатия и спленомегалия (увеличение размерите на слезката)
• други прояви: при засягане на сърдечно-съдовата система се наблюдава тахикардия, хипотония, съдови тромбози и кръвоизливи с различна локализация. При по-тежко засягане може да се проявят и симптоми на енцефалит с тремор, делир, нервност, забавен говор, глухота и вратна ригидност. Възможни са признаци на бронхит и атипична пневмония

Диагноза

Поставянето на диагнозата при тази форма на тиф изисква подробни клинико-лабораторни, серологични и образни изследвания за потвърждаване на състоянието и подпомагане на диференциалната диагноза:

• разпит и преглед: подробен разпит за установяване на рискови фактори и евентуално заразяване, данни за подлежащи заболявания, скорошни пътувания и други в комбинация с подробна оценка на общото здравословно състояние
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания, а в някои случаи и изследване на урина с цел подпомагане на диагнозата и диференциалната диагноза, като особено важно значение имат промените в белия кръвен ред, маркерите на възпалението, някои имуноглобулини и други
• микробиология и серология: най-добрият метод за диагноза на тиф, предизвикан от Rickettsia tsutsugamushi, е микробиологичното доказване на причинителя. Освен микробиологично изследване, може да се направи и индиректна имунофлуоресценция или ELISA. Високочувствителни молекулярни методи (PCR, real-time PCR) се прилагат все по-широко
• образна диагностика: за установяване и определяне тежестта на налични органни увреждания е уместно извършването на подходяща образна диагностика, включително ехография, рентгенография, компютърна томография и други

При диференциалната диагноза трябва да се изключат другите форми на тиф, останалите рикетсиози, както и редица други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, показващи сходства в клинико-лабораторните находки.

Лечение

Терапевтичният подход при тази форма на тиф е идентичен на този, прилаган при останалите видове на инфекцията и включва подходящ етиологично лечение (антибиотична терапия) и симптоматични средства:

• антибиотично лечение: средства на избор при лечението на тиф, предизвикан от Rickettsia tsutsugamushi, са тетрациклин, доксициклин или хлорамфеникол, приложени в достатъчно високи дози за постигане на оптимален ефект, най-често в рамките на около седем дни или до трайно нормализиране на телесната температура. Дозовите режими и продължителността на терапията могат да варират при отделните пациенти. В някои случаи опция на избор е комбинацията от сулфонамид с триметоприм, квинолони, някои макролиди
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при всеки конкретен пациент могат да се използват широк набор от средства за симптоматично повлияване, включително средства за обезболяване, срещу високата температура, локални средства за третиране на кожата и много други

Профилактиката е важна за ограничаване разпространението на векторите. Включва използване на защитни облекла, прилагане на акарицидни препарати, използване на репеленти, дератизационни мерки. Жилищните площи трябва да се третират по подходящ начин срещу кърлежи.

Препоръчва се подобряване на здравната просвета и информираност на населението с цел спазване на общите профилактични мерки.

Изображения: freepik.com