Гонококов пелвеоперитонит и други гонококови инфекции на пикочо-половия тракт МКБ A54.2
Гонореята е полово предавано заболяване, което се проявява с изтичане гнойно-цервикален секрет при жените или гнойно уретрално течение при мъжете.
Причинител на заболяването е Neisseria gonorrhoeae, Gram (-) диплокок, расте на специални хранителни среди, дели се през 15 мин.
Заразяването се осъществява по полов път, а по изключение може да се предаде чрез използване на общи тоалетни принадлежности и то кратко време след като са ползвани от човек с инфекция.
И при двата пола се засяга цилиндричният епител на уретрата, а при жените, освен уретрата се ангажира и епитела на маточната шийка. По-рядко първичната локализация на гонококовата инфекция може да бъде в ануса и фаринкса.
След попадането на причинителите в уретрата и маточната шийка, те се прикрепват към лигавичния епител и отделят ендотоксин. Възниква възпаление на лигавицата с поява на гноен ексудат. Изходът на този процес може да бъде самоизлекуване (след 2-3 седмици) или хронифициране на инфекцията с развитие на различни усложнения - гонококов пелвеоперитонот и други гонококови инфекции на пикочо-половия тракт.
Гонококовата инфекция при жените се характеризира с неспецифична, скрита симптоматика. Началото на заболяването е обикновено неясно. Гонококовата инфекция предизвиква възпаление на уретрата и цервикалния канал. Най-честа изява на инфекцията при жените е развитието на цервицит, подостър вулвовагинит, уретрит, понякога бартолинит, уретро-скенеит, рядко ано-ректит.
Субективни оплаквания могат да липсват или да са различно изразени с болка и тежест в корема или в поясно-кръстната област и са придружени от засилено влагалищно течение.
Гонококовото възпаление на тазовите органи при жени засяга всички органи на репродуктивната женска система - яйчници (оофорит), маточни тръби (салпингит), матка (възпаление на ендометриума - ендометрит), маточна шийка, жлезите по хода на уретрата (скенеит, бартолинит).
Клиничната картина протича с влагалищно течение, болка в областта на малкия таз и по хода на аднексите, фебрилитет, общо неразположение. Може да се установи болезненост, понякога и дефанс. Най-тежко усложнение на възпалението на тазовите органи е стерилитетът. Ако заболяването не се лекува, гонококите могат да продължат да обитават различни участъци на гениталния тракт.
Подробна информация за гонококово възпаление на тазовите органи при жени можете да прочетете тук:
В около 20% от заболелите спонтанно или под влияние на провокационни моменти инфекцията асцендира и причинява гонококов ендометрит, ендосалпингит, салпингооофорит и гонококов пелвеоперитонит. Предразполагащи моменти за асцендиране на инфекцията са мензис, коитус, наличие на трихомонален колпит, интраутеринни манипулации и пуерпериум.
Гонококовият епидидимит е възпаление на придатъка на тестиса, най-често е едностранен и протича остро. Общото състояние е засегнато, температурата е повишена до 40°С. Пациентите имат спонтанни болки в областта на опашката на епидидима, ирадииращи по хода на семенния канал и кръста. Палпацията е силно болезнена, установява се оток и уплътняване в областта на епидидима. Често е налице увеличаване на епидидима и тестиса едновременно, до невъзможност за тяхното разграничаване.
Ако не се приложи лечение след 2-3 седмици в областта на епидидима се образува възловидно уплътнение, а острите болки се заменят от периодични. В резултат на възпалението настъпва облитерация на каналчетата на епидидима и ако процесът е двустранен, се развива азооспермия.
Гонококовият орхит представлява възпаление на тестиса, което протича с клиниката на епидидимита, но се увеличава главно тестисът. При неблагоприятно протичане може да настъпи нагнояване и оформяне на абсцес или атрофия на тестиса.
Подробна информация за гонококов епидидимит и гонококов орхит можете да прочетете тук:
Гонококовият простатит се появява вследствие инфектиране по съседство и възпалението може да протече като остро или хронично, както и да засегне околните тъкани (парапростатит).
За острия простатит са характерни болки в перинеума и долната част на корема, смущения в уринирането, усещане за чуждо тяло в ректума, общо неразположение и фебрилитет. Урината е мътна и в двете чаши при прилагане на пробата на Thomson. При ректално туширане жлезата се палпира увеличена, плътна, напрегната и болезнена. При тежко протичане острият простатит може да премине в абсцес на жлезата, при което всеки от посочените симптоми се засилва. Пробивът на абсцеса най-често е към задната уретра, ректума или кожата на перинеума.
При хроничния простатит симптоматиката е слабо проявена и неспецифична, освен простатореята (отделяне на простатен секрет след уриниране, дефекация, еякулация). Гнойната капка от уретрата в този случай се появява през деня или вечер след натоварване.
Подробна информация за гонококов простатит можете да прочетете тук:
Хроничното протичане на гонореята при жените е по-често, а приблизително половината от случаите протичат безсимптомно, което има важно епидемиологично значение за разпространение на инфекцията. Тези случаи се откриват по повод оплакванията на партньора.
Диагнозата на гонококов пелвеоперитонит и други гонококови инфекции на пикочо-половия тракт се извършва с помощта на микробиологично и серологично изследване, доказващи причинителя и антителата срещу него. От голямо значение е добре снетата анамнеза на болните.
Лечението се осъществява основно с антибиотици от групата на цефалоспорините.
Изображение: Microrao, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Коментари към Гонококов пелвеоперитонит и други гонококови инфекции на пикочо-половия тракт МКБ A54.2