Кожна и кожнолигавична бартонелоза МКБ A44.1

Бартонелозата е инфекциозно заболяване, което се причинява от бързо развиващи се бактерии от рода Bartonella. Характерна особеност на бартонелите е техният афинитет към червените кръвни клетки.

Инфекцията се предава от мухи (Lutzomyia verrucarum), бълхи, въшки и кърлежи, които се хранят с човешка кръв, като инжектират бактериите в кръвния поток при кръвосмучене. Патогените проникват в еритроцитите и по този начин ги унищожават. Настъпва масивна хемолиза.

Една от клиничните форми на заболяването е т.нар. кожна и кожнолигавична бартонелоза, която обикновено възниква в хроничния стадий на заболяването.

Клиничната картина протича с образуване на болезнени кожни и лигавични образувания и брадавици. От 2 до 8 седмица след острата фаза у заразения човек се развива verruga peruana - перуанска брадавица, която се дължи на пролиферация на ендотелни клетки. Кожните лезии са многобройни. Те имат характерна еволюция. Започват като милиарни петна, които се превръщат във фиброзни кожни възелчета. Последните улцерират и кървят. Подобни изменения могат да се открият и по вътрешните органи и червата. С преминаване на някои от тях се появяват нови по други части от тялото. Обривният период продължава от 2 до 4 месеца. Най-интензивно нодуларните лезии се откриват по флексорната повърхност на лактите, колената, бедрата.

Наред с кожните и лигавични прояви пациентите могат да имат висока температура, неразположение, артралгии, анорексия, миалгия, бледност, лимфаденопатия и хепатоспленомегалия.

Диагнозата на кожната и кожнолигавична бартонелоза се основава на оценка на симптомите, анамнеза за евентуално пътуване на пациента в области на света, в които заболяването е разпространено. Потвърждаване на диагнозата става чрез изолиране на бактериите от проби, взети от кожни лезии.

Лечението на перуанската брадавица се състои в прилагане на антибиотици - хлорамфеникол, пеницилин, аминогликозиди.