Белодробна нокардиоза МКБ A43.0

Нокардиозата е инфекциозно заболяване, което засяга белите дробове, кожата или цялото тяло (системна нокардиоза).

Заболяването се причинява от бактерии от рода Nocardia, най-често Nocardia asteroides или Nocardia Brasiliensis. Обикновено се намират в почвата. Причиняват случайни спорадични заболявания при хората и животните. Освен това нокардиите са част от нормалната микрофлора на устната кухина на човека.

Боледуват по-често мъжете, особено тези с отслабена имунна система.

Заразяването става по инхалационен път, чрез вдишване на прах, в който се намират причинителите. Инфекцията може да проникне и през травматично увредени тъкани.

Белодробната нокардиоза е най-честата клинична форма на заболяването. Инфектирането става по инхалаторен механизъм.

Освен системната имуносупресия, намалените местни защитни механизми на белия дроб (хроничен бронхит и емфизем, бронхиална астма, бронхиектазии) също допринасят за възникване на белодробна нокардиоза.

Клиничната картина започва постепенно. Симптомите са подобни на тези при туберкулоза - повишена температура, нощно изпотяване, кашлица, понякога с кръвохрак, болки в гърдите, отслабване на тегло. Протичането е по-тежко при имунокомпрометирани пациенти.

Заболяването може да се предхожда или придружава от емпием на плеврата, като в тези случаи болният може да се оплаква от плеврална болка. Клиничните признаци от страна на белия дроб може да бъдат променливи.

При пациенти с тежки имуносупресивни заболявания, понякога заболяването се проявява като остра фулминантна некротизираща пневмония, което често е свързано с формиране на абсцес и може да доведе до смърт, преди да се постави диагнозата.

Усложненията на белодробната нокардиоза включват: плеврален излив, емпием, перикардит, медиастинит, а понякога и абсцеси на гръдната стена.

Диагнозата се поставя след откриване на причинителя в култура от храчки, включително слюнка и бронхиален секрет. Рентгеново изследване показва множество белодробни инфилтрати с тенденция към централна некроза. Много рядко могат да се открият няколко малки абсцеси, милиарни лезии, дифузна интерстициална инфилтрация и субплеврални плаки.

Лечението на белодробна нокардиоза продължава най-малко 6 месеца. Използва се триметоприм / сулфаметоксазол или високи дози сулфонамиди. При пациенти, които не реагират на това лечение се прилагат ампицилин или еритромицин. Извършва се също хирургичен дренаж на абсцесите и изрязване на некротичната тъкан.

При правилно и своевременно лечение, прогнозата е добра.