Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Актиномикоза Белодробна актиномикоза

Белодробна актиномикоза МКБ A42.0

Белодробна актиномикоза МКБ A42.0 - изображение

Актиномикозата е хронично инфекциозно заболяване, което протича с образуване на характерни възпалителни грануломи с нагнояване и фистулизация.

Причинител на заболяването е Actinomyces israelii - грампозитивен, киселинноустойчив, неспорообразуващ бактерий. Обикновено се намира като сапрофит в устната кухина и зъбите на човека, като много рядко причинява заболяване.

Актиномицетите са родственици на бактериите от род Corynebacterium, род Mycobacterium и на гъбичките.

Поради местоположението на актиномицетите в носната и устната кухина, актиномикозата най-често засяга лицето и шията. Инфекцията понякога може да засегне белите дробове (белодробна актиномикоза), корема, таза или други части на тялото.

Белодробната актиномикоза представлява зооноза. Резервоар и източник на инфекцията са домашните животни. Болният човек не е заразен.

Заболяването може да се появи във всяка възраст, но най-често боледуват пациенти между 30 и 60 години, преобладава мъжкия пол.

Предразполагащи фактори за възникването на белодробна актиномикоза са лоша дентална хигиена, злоупотреба с алкохол, хронични белодробни заболявания, недоимъчно хранене и др.

Механизмът на пренасяне на инфекцията е чрез инхалиране на бактерии от външните покривки. Много често може да настъпи и ендогенен начин на заразяване, особено след травми в устната кухина или оперативни интервенции и стоматологични манипулации в тази област.

Първичната реакция на организма е от имунобиологичен характер и се изразява в образуване на белтъчен преципитат, резултат от взаимодействието на антигените на причинителя и антителата на организма. Преципитатът, обкръжаващ отделни купчинки от микроорганизми, образува различно оформени и дълги израстъци под най-различна форма, които външно много наподобяват кристални агломерати, наричани друзи. Тази защитна реакция не е строго специфична само за актиномикозата. Специфична е реакцията преципитация под формата на друзи. Имунопреципитационния процес се предшества или съпътства със силно изразено серозно-клетъчно ексудативно възпаление с участието на еозинофилни левкоцити. Оформят се различно големи огнища на нагнояване с образуване на характерен гноен ексудат с гъста сметаноподобна консистенция, жълто-бял или сиво-бял цвят и зърниста структура. Около огнището се образува демаркационен вал от епителоидни клетки, макрофаги, гигантски клетки, фибробласти и др. Може да настъпи постепенно разпространение и сливане на първичните гнойни огнища и самоотваряне на абсцеси с образуване на фистули. От тези огнища процеса може да проникне в околните тъкани или да се разсее метастатично.

Актиномикоза на белите дробове може да възникне инхалаторно (чрез аспириране на гной от отворени към глътката, носната кухина и ларинкса актиномикозни огнища) или чрез хематогенни метастази.

В първия случай се развива хронична лобарна бронхопневмония, а във втория - дисеминирана милиарна или едроогнищна актиномикоза. Заболяването може да се усложни с ексудативен плеврит, актиномикоза на гръдната кухина и др.

Клиничната картина на белодробната актиномикоза протича с болки в гърдите, особено при дълбоко дишане, кашлица с отделяне на храчки, трека, летаргия, нощно изпотяване, задух, загуба на тегло.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничното протичане и кожно-алергичните проби. Изследванията, които могат да се извършат включват: бронхоскопия с изготвяне на култура, пълна кръвна картина, рентгенография на бял дроб, компютърна томография, белодробна биопсия.

Диференциална диагноза се прави с остри и хронични неспецифични възпалителни процеси, злокачествени тумори и др.

Лечението на белодробна актиномикоза е комплексно – хирургично, имунотерапия, антибиотично и стимулираща терапия.

Медикаментозното лечение включва локално и общо прилагане на химиотерапевтици (антибиотици и сулфонамиди) и йодни препарати в различни комбинации и по различни схеми. Започва се с антибиотик от групата на пеницилините, като след проучване на антибиограмата се извършва прецизирането. Пеницилинът се прилага в по-високи дози от обичайните и за по-продължителен период от време – до няколко седмици. Алтернативни препарати са макролидите, тетрациклините и амоксицилинът. Поради честата асоциация с друга бактериална флора се препоръчва комбиниране с хлорамфеникол, метронидазол или клиндамицин. Сулфонамидите най-често се използват за засилване терапевтичния ефект на антибиотиците, тъй като самостоятелното им прилагане обикновено дава незадоволителни лечебни резултати.

При начални неотворени процеси на лимфните възли се получава обикновено пълно оздравяване при съвместното третиране със стрептомицин и комбинирания препарат „хемоновоцилин”.

За общо третиране се използва калиев или натриев йодид вътрешно или венозно в продължение на 10 - 14 дни. Ако за това време не настъпи ефект, курсът на лечение се повтаря след 7 - 10 дни.

Имунотерапия с Актинолизат се прилага при положителна кожно–алергична проба.

Прогнозата на белодробната актиномикоза е благоприятна при навременно откриване на заболяването. При развитие на фона на общи заболявания, лечението е продължително и трудно, а прогнозата е по-лоша.

2.5, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО