Стрептококова септицемия, неуточнена МКБ A40.9

Сепсисът е патологично състояние, при което в кръвта попадат бактерии и техни токсини, активиращи имунната система на организма. В резултат на това възниква болестното състояние.

Сепсисът е особено опасен за хора със слаб имунитет - деца, възрастни и изтощени пациенти, хора със СПИН. Стрептококите са голяма група Грам-положителни бактерии, които причиняват много инфекции и могат да са причина за стрептококова септицемия, неуточнена. Притежават груповоспецифичен полизахарид С-антиген, според който се разделят на 19 серологични групи - от А до Н и от К до V. Най-важни за човека са групите А, В, С, D, F, G, H, K, които са част от нормалната флора, но могат да бъдат патогенни в определени условия.

Стрептококовият сепсис най-често се среща като назокомиална инфекция с различна входна врата:

• кожа - инфектирани рани, флегмони, абсцеси, фурункули, еризипел
• гърло и дихателни органи
• коремни органи, жлъчни пътища
• гениталии
• пикочни пътища

Ранните симптоми на стрептококова септицемия включват:

• повишаване на температурата
• треска
• учестено дишане
• ускорен пулс
• обриви
• обърканост
• отпадналост

Засягат се жизненоважни органи като бял дроб, сърце, бъбреци. При нарушаване на функцията на кръвосъсирващата система се наблюдава задълбочаване на състоянието с развитие на ДИК-синдром.

Може да се развие стрептококов токсичен шок-синдром. Той се характеризира, както всички сепсиси, с мултиорганна недостатъчност с тази разлика, че тук се среща дифузен макулозен обрив и лющене по тялото, включително по дланите и по ходилата.

Диагнозата стрептококова септицемия, неуточнена се поставя на базата на налично първично огнище, влошаване на клиничната картина, положителна хемокултура, данни за сепсис от лабораторните изследвания.

Лечението е комплексно и включва хирургична обработка, антибиотично лечение (в комбинация от широкоспектърни антибиотици в максимално допустими дози) и поддържане на функционирането на жизненоважните органи.