Други форми на бруцелоза МКБ A23.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бруцелозата представлява разпространено предимно сред животните заболяване, което се причинява от бактерии от рода Brucella. Инфекцията протича с продължителна температура, токсикоинфекциозен синдром и с поражение на много органи и системи, висок риск от усложнения, поради което крие потенциал от използване за арсенала на биологичните оръжия.

Клиничното протичане често е неспецифично, с грипоподобни оплаквания, а при други форми на бруцелоза, наблюдавани рядко в клиничната практика, са налице и характерни промени по кожата и засягане на централната нервна система.

Причинител и особености

Бруцелозата показва повсеместно разпространение, като в определени географски ширини доминира определен вид на заболяването с характерен етиологичен причинител.

Основен резервоар на заразата са домашните животни, главно кози, овце, едър рогат добитък, свине, кучета и други, при които заболяването протича характерно. Заразяването се осъществява най-често при контакт с кръв и телесни течности на заразените животни, израждане на болни животни, директен контакт с плацентата и други.

Механизмът на заразяване може да бъде алиментарен (при консумация на сурово мляко или месо), аерогенен (при вдишване на прахови частици, съдържащи причинителя), контактно-битов (при директен контакт с болни животни).

Бруцелозата се смята за професионално заболяване и засяга определени професии, главно животновъди, ветеринари, работници, обработващи животински продукти и други, като изложени на по-висок риск са и пациентите с компрометирана имунна система (онкологично болни лица, пациенти със СПИН, след агресивна химиотерапия или лъчетерапия).

Симптоми

Клиничното протичане при бруцелоза показва някои общи черти, като при други форми на бруцелоза се наблюдават промени по кожата и данни за засягане на централната нервна система.

Първите признаци на инфекцията се развиват след различен по продължителност инкубационен период, най-често в рамките на до 30 дни от заразяването.

Инфекцията може да протече остро или хронично, като при някои пациенти се описва хронично-рецидивиращ ход на болестта с периоди на обостряне на симптомите, последвани от привидно подобрение на състоянието.

В рубриката други форми на бруцелоза са разгледани кожната бруцелоза и невробруцелозата:

• кожна бруцелоза: понякога при бруцелозата се наблюдава несъответствие между високата температура и общото състояние на болния. В противовес с високата температура, болните са бодри, със запазен апетит. Налице е обилно потене, което понякога е толкова силно, че се измокрят завивките и чаршафите. От страна на кожата, вследствие на обилното потене, се наблюдава miliaria crystalline. В около една пета от случаите се появява розеолен или уртикариен обрив. Най-често обривът е полиморфен. Характерни са и бързопреходни неспецифични обриви под формата на еритема нодозум, петехии, васкулит, папули и други. Кожата по дисталните части на крайниците придобива ливиден оттенък, настъпват трофични изменения по ноктите, а косите започват да падат
• невробруцелоза: невробруцелозата обикновено се разглежда по-скоро като усложнение на заболяването. Характеризира се с неврологични явления и протича под формата на енцефалит и/или менингит. Бруцелозния менингит се характеризира с продуктивно-деструктивен васкулит и глиални грануломи. В редки случаи, главно при имунокомпрометирани пациенти, причинителите могат да попаднат в общото кръвообращение, в резултат на което възниква бактериемия или бруцелозен сепсис. Състоянието е много тежко и животозастрашаващо

Характерно за всички форми на инфекцията е неспецифичното начало на заболяването, с доминиране на грипоподобните оплаквания, включително главоболие, умора, слабост, мускулни болки, липса на апетит, повишение на телесната температура, втрисане, като при развитие на полиорганни увреждания към тях се наслагват оплаквания, характерни за съответните увредени органи.

Сред най-честите усложнения се включват развитието на ендокардит, сърдечна недостатъчност, артрит, орхит и епидидимит при мъжете, аборт и патологии на бременността при жените.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други форми на бруцелоза изисква комплексен подход и назначаване на многобройни изследвания с цел потвърждаване на инфекцията, установяване и оценка на тежестта на усложненията и диференциране от някои други, протичащи идентично, заболявания:

• разпит и преглед: епидемиологична анамнеза (посещение на ендемичен район, контакт с болни или умрели животни), упражняване на рискова професия, консумация на сурови животински продукти и други в комбинация с подробен анализ на общото състояние и маркиране на всички отклонения
• лабораторни и микробиологични находки: назначават се пълни кръвни изследвания, които обикновено показват типичните за бактериална инфекция отклонения и не са особено информативни. Кръвната картина и уринен анализ могат да подпомогнат в някои случаи диференциалната диагноза, както и да насочат към развиващи се усложнения. С най-висока информативна стойност са резултатите от микробиологичните изследвания и изолиране на причинителя. Препоръчително е и извършването на антибиограма с цел определяне на неговата чувствителност към стандартно използваните в практиката антибиотици
• образни и инструментални изследвания: за установяване на наличните промени в централната нервна система, както и усложнения и полиорганни увреждания, е уместно извършването на подходящи образни изследвания (компютърна томография, рентгеново или ултразвуково изследване и други)

Диференциалната диагноза първоначално може да бъде значителна във връзка с неспецифичното протичане и липсата на патогномонични (характерни за точно това заболяване) признаци, като е необходимо различаване от редица инфекциозни, възпалителни, ракови, автоимунни и алергични заболявания.

Лечение

Лечението при различните форми на бруцелоза изисква своевременно стартиране на подходящо антибиотично лечение в комбинация с подходящи симптоматични мерки, като целта е овладяване проявите на инфекцията, лечение и профилактика на усложненията, стабилизиране на засегнатите:

• лечение с антибиотици: антибиотичната терапия е етиологична (насочена към конкретния причинител), като се използват главно доксициклин във високи дози, стрептомицин или гентамицин, ципрофлоксацин, рифампин или негови аналози, сулфонамиди при необходимост и други, като за намаляване риска от антибиотична резистентност и повишаване ефективността на терапията се препоръчва комбинирана терапия (поне два антибиотика едновременно) за достатъчно продължителен период от време с цел намаляване риска от хронифициране или рецидив на инфекцията
• симптоматично лечение: използват се подходящи аналгетици (за овладяване на болката), антипиретици (за нормализиране на температурата), противовъзпалителни средства, локални препарати, при необходимост вливания на глюкоза, водно-солеви разтвори, кортикостероиди и други
• общи мерки: препоръчва се изолиране на пациентите (макар човек да не представлява заплаха от епидемиологична гледна точка), постелен режим, някои промени в диетата, консервативно или инвазивно лечение на развилите се усложнения и приложение на подходящи медикаментозни средства и общи мерки за превенция на нови усложнения

Профилактичните мерки за недопускане възникването и разпространението на бруцелозата са насочени към източниците на зараза, пътищата и факторите за предаване на инфекцията. За да се предотврати бруцелозата, трябва да се избягва консумацията на непастьоризирано мляко, сурови млечни продукти и месо. Пастири и работници в транжорни трябва да използват предпазно облекло и гумени ръкавици при работа с вътрешностите на животните.

Не съществува ваксина за хората, разработена е жива ваксина, която се прилага успешно на рисковите животни.

Изображения: freepik.com