Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Антракс Антракс, неуточнен

Антракс, неуточнен МКБ A22.9

Антракс, неуточнен МКБ A22.9 - изображение

Антракс, неуточнен е зооантропоноза, причинена от спорообразуващи бактерии. У човека протича като локална (кожна) форма и много рядко като белодробна, стомашно-чревна или генерализирана (септична) форма със серозно-хеморагично-некротично възпаление и оток.

Причинителят на антракса е Bacillus anthracis - Грам-положителен, спорообразуващ, факултативен анаероб. Вегетативните форми са неустойчиви в околната среда и на дезинфекционни средства, а спорите са изключително устойчиви.

Източник на инфекцията са болните животни - едър рогат добитък, коне, овце, свине и др., при които инфекцията протича под генерализирана форма.

Най-честият път на заразяване е контактният - при клане и дране на болни животни, при обработка на животински продукти. По-рядко е възможно заразяване по алиментарен и въздушно-капков път. Болният човек крайно рядко може да бъде източник на инфекцията.

При най-честата - кожната форма, входна врата се явяват наранените открити части на кожата и лигавиците, където се образува хеморагично-некротичен възпалителен процес с оток и регионален лимфаденит. Рядко, при силна вирулентност на причинителя и занижен имунитет на организма, се развива първичен антраксен сепсис. Антраксните бацили се размножават в регионалните лимфни възли (лимфаденит) и нахлуват в кръвообращението - септицемия.

Заболяването протича в няколко форми, които най-общо се разделят на първични и вторични форми.

Инкубационният период е различен за различните форми на антракс.

Първичните форми на инфекцията са: кожна, инхалаторна и гастроинтестинална.

Вторичните форми - сепсис и менингит, са извънредно редки. Те могат да възникнат след дисеминация на B. anthracis по лимфен или хематогенен път от първично огнище.

Диагнозата антракс, неуточнен се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, характерната кожна патология, левкоцитозата с олевяване и ускорено СУЕ. Потвърждаването на диагнозата става чрез изследване на секрет от ръба на пустулата за бактериоскопия, посявка от съдържимото на везикулите, карбункулите, едемната течност, храчки, фекалии и кръв. Използва се и серодиагностика.

Лечението задължително е в болница. Прилага се Пеницилин, алтернативни антибиотици са Тетрациклин, Еритромицин, Хролнитромицин.

Прогнозата при кожната форма обикновено е добра, при другите форми - лоша.

Профилактиката на заболяването е задача предимно на ветеринарномедицинските служби. Контактните се третират с Тетрациклин и Пеницилин. Наблюдават се за 8 дни. На починали не се прави аутопсия. На дъното на ковчега се поставя хлорна вар, трупът се обвива с чаршаф, напоен с 10% хлорна вар, капакът се заковава.

3.1, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО