Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Чума Чума, неуточнена

Чума, неуточнена МКБ A20.9

Чума, неуточнена МКБ A20.9 - изображение

Чума, неуточнена е особено опасна природоогнищна инфекция, с причинител Yersinia pestis. Причинителят отделя ендо- и екзотоксини. Протича с тежка интоксикация, висока температура и възпалителни процеси в лимфните възли, белите дробове, кожата и други органи.

Входна врата на инфекцията е кожата или белите дробове и много рядко стомашно-чревния тракт.

При инфектиране през кожата, на мястото на инокулацията, чумните бактерии могат да се размножат и да предизвикат хеморагично-некротично възпаление (кожна форма на чума), но по-често по лимфен път агентите достигат до регионалните лимфни възли, без да са предизвикали кожна реакция. В лимфните възли патогените се размножават и предизвикват хеморагично-некротично възпаление с изразен хеморагичен оток. Постепенно поразените възли срастват помежду си и формират възпалителен конгломерат - чумен бубон, който по-късно може да фистулизира. От първичния бубон чумните бактерии могат да се разпространят до следващите лимфни възли и да формират бубони от втори, дори трети ред. От лимфните възли патогените попадат в общото кръвообращение и се развива бактериемия, сепсис или септикопиемия с метастази във вътрешните органи, както и тежка ендотоксинемия с токсиинфекциозен шок, хеморагична диетеза, ДИК-синдром, остра бъбречна недостатъчност, токсичен миокардит със сърдечна слабост и др. Септични форми могат да се развият и без видимо засягане на кожата и лимфните възли.

При аерогенно заразяване се развива първична белодробна чума с хеморагични и некротични възпалителни промени и обилен серозно-хеморагичен оток.

Хеморагичен ентероколит се развива при попадане на чумните бактерии в стомашно-чревния тракт.

При бременни чумата води често до аборти или раждане на мъртъв плод.

Инкубационният период е от 1 до 6 дни, а при имунизирани - до 10 дни.

Началото е остро, внезапно с втрисане и бързо повишаване на температурата до 39-40 градуса. Клиничната картина протича с мъчително главоболие, гадене, повръщане, силни мускулни болки, зачервено лице, инициирани конюнктиви, неясен говор, несигурна походка. Може да има още възбуденост, неспокойствие, замъглено съзнание, халюцинации, бълнуване. Лицето е цианотично с изострени черти, показващо тежко страдание и ужас - facies pestica. Други симптоми са тахикардия, аритмия, глухи сърдечни тонове, генерализирана цианоза, задух, тежка хипотония, хепатомегалия, спленомегалия. Появяват се и локални симптоми според клиничната форма.

Известни са няколко клинични форми на чумата:

  • кожна форма
  • бубонна форма
  • белодробна форма
  • септична и септикопиемична форма
  • ентероколитна форма

Лабораторните промени включват левкоцитоза с изразено олевяване, неутрофилия, аденозинофилия, моноцитоза, лимфопения, токсиинфекциозни промени в неутрофилите, тромбопения, повишена СУЕ и фибриноген в кръвта. Левкопенията при тежките клинични форми е лош прогностичен белег.

Диагнозата на чума, неуточнена се поставя чрез имунофлуоресцентни методи, посявка на хранителни среди с кръвен агар и инокулация на морски свинчета.

Етиологичното лечение се провежда със стрептомицин, тетрациклини и сулфонамиди. Патогенетичното и симптоматичното лечение включват поддържане на хомеостазата, борба с шока, антипиретици и др.

Заболяването подлежи на строги карантинни мерки и контрол. Болните се изолират, контактните им също. Обслужващият персонал трябва да е със защитно облекло.

Прогнозата на чумата е сериозна. Леталитетът днес се движи от 30% до 50%.

4.3, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО