Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Шигелоза Друга шигелоза

Друга шигелоза МКБ A03.8

Друга шигелоза МКБ A03.8 - изображение

Шигелозата, известна още като бактериална дизентерия, е остро инфекциозно заболяване, причинено от представители на род Shigella. Протича със системни интоксикационни признаци и хемоколитен синдром.

В рубриката друга шигелоза са разгледани различните клинични форми на заболяването.

В зависимост от тежестта на протичане на инфекцията се различават: лека, средно тежка и тежка форма.

Особени клинични форми на заболяването са:

  • абортивна форма - спада към леките форми на протичане
  • гастроентероколитна - най-често протича като алиментарна интоксикация
  • хронична шигелоза - в днешно време протича под формата на носителство и много рядко с клинични прояви на хроничен спастичен колит (коремен дискомфорт, перзистираща диария, малабсорбция, загуба на тегло)

Шигелозите засягат изключително стомашно-чревния тракт. В зависимост от отдела, който се засяга предимно, се различават колитна, ентероколитна, ентеритна, а при хранителни токсиинфекции - гастроентеритна, дори чиста гастритна форма.

Колитна форма

Тя е типична форма за шигелозите. Среща се в над 80% от всички случаи. Инкубационният период е 2 - 7 дни. Началото е остро, рядко с продроми. Налице са:

  • втрисане с повишаване на температурата до 39-40 градуса
  • токсични симптоми - бързо развитие на адинамия, обща разбитост, ставни и мускулни болки, главоболие, гадене, повръщане, понякога гърчове и промяна в съзнанието, хипотония, тахикардия, колаптоидни прояви
  • прояви на остър колит - коликообразни или постоянни болки, най-често в лявата част на корема, които се усилват преди дефекация
  • диария - по 3-4 до 20-30 и повече изхождания, които не довеждат до облекчаване на състоянието и са съпроводени от болезнени, силни напъни (тенезми), които в някои случаи са неефективни. Първите часове изпражненията са примесени със слуз и жилки кръв. По-късно изхожданията зачестяват, количеството на фекалиите намалява и те се превръщат в слузно-кървава, рядко и гнойна храчка. Понякога има ректорагия
  • общото състояние бързо се влошава: адинамия, световъртеж, дехидратация, бледоцианотично лице с халонирани очи и посърнал поглед, сух, обложен език, намален тургор на кожата, мускулни крампи

При тежките форми се наблюдава токсиинфекциозен и хиповолемичен шок, остра бъбречна недостатъчност, невротоксикоза, миокардит, хепатит без иктер, пролапс на ректума, парализа на свинктерите на ануса (зеещ анус с изтичане на слузно-кървави материи).

Продължителността на колитната форма е 3 - 5 дни, след това температурата спада, диарията спира, общото състояние се подобрява и настъпва постепенно оздравяване.

Реконвалесцентният период продължава 10 - 15 дни. Клиничното оздравяване изпреварва патоанатомичните прояви, поради което след клинично оздравяване болните трябва да спазват общ и диетичен режим.

Ентероколитна форма

Наблюдава се главно в кърмаческа и детска възраст. Началото е както при колитната форма - внезапно, с повишена температура, повръщане, диария и токсични симптоми (прострация, гърчове, промени в съзнанието, отпуснатост). Изхожданията са чести, с тенезми, а при кърмачетата - с плач при дефекация. Фекалиите са воднисти, течно-кашави, зеленикави, с доста слуз и кръв. Липсва оформяна на дизентерийна храчка в еволюцията. Бързо настъпва дехидратация, деминерализация, хипопротеинемия и метаболитна ацидоза. Общото състояние е тежко. Чертите на лицето са изострени, погледът е втренчен и безизразен. Кожата е с намален тургор и еластичност. Може да се развие паралитичен илеус, невротоксикоза, остра бъбречна недостатъчност, ДИК-синдром, ректорагия, остър миокардит. Без адекватно лечение нерядко има летален изход.

Ентеритна форма

Среща се в детска възраст и по-рядко при възрастни. Протича по-леко. Различава се от ентероколитната форма само по наличието на симптоми на засягане на тънките черва. Фекалиите са воднисти, зеленикави или жълто-зелени, обикновено не съдържат патологични примеси, няма тенезми при дефекация, не се опипва спастично свита сигма или колон десценденс. Има болезненост около пъпа, перисталтиката е шумна.

Диагнозата на друга шигелоза се основава на епидемиологични данни, клиничната картина и микробиологичните изследвания.

Успех в лечението на дизентерията може да се постигне чрез прилагане на общи профилактични, хигиенни и противоепидемични мерки. Случаите с диария следва да бъдат правилно диагностицирани и изолирани. Антимикробните средства се препоръчват в лечението на заболяването. Антимоталитетните средства са абсолютно противопоказани, те влошават дизентерийния синдром и могат да доведат до токсичен мегаколон.

4.0, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО