Друга шигелоза МКБ A03.8

Шигелозата, известна още като бактериална дизентерия, е остро инфекциозно заболяване, протичащо със системни интоксикационни признаци и колитен синдром.

Причини

Причинители на заболяването са бактерии от семейство Enterobacteriaceae, род Shigella. Те са Грам-отрицателни неподвижни пръчици, които не образуват спори и капсули. Въз основа на антигенната структура, токсинобразуването и биохимична производителност шигелите се разделят на четири подгрупи - група А (Sh.dysenteriae), група B (Sh.flexneri), група C (Sh.boydii) и група D (Sh.sonnei).

Разпространение

Шигелозата е инфекциозно заболяване, разпространено в целия свят. Механъзмът на предаване е фекално-орален с доминиране на конкретен път на предаване за различните групи. Пътищата на предаване биват контактно-битов, характерен за Sh.dysenteriae, хранителен за Sh.sonnei и воден за Sh.flexneri. Основните фактори на предаване биват контаминираните от болни или заразоносители предмети, замърсени ръце, вода и хранителни продукти. Сезонността на заболяването е лятно-есенна, като се наблюдават предимно спорадични случаи на бактериалната дизентерия.

Патофизиология

Входна врата за причинителите на заболяването е устната кухина. Голяма част от бактериите загиват под въздействието на стомашния ацидитет и освобождават ендотоксин при своето разрушаване. Ендотоксинът се резорбира в кръвоносната система и причинява неспецифична интоксикация на организма.

Шигелите достигат дебелото черво, проникват в епителните клетки на лигавицата и започват да се размножават в тях. Постепенно бактериите разрушават епителните клетки и проникват в по-дълбоките слоеве на чревната лигавица, където продължават да се размножават. Патологичните промени се наблюдават главно в колон сигмоидеум и ректум, където се наблюдават плитки, повърхностни язви.

Симптоми

В рубриката друга шигелоза са разгледани различните клинични форми на заболяването - лека, средно тежка и тежка типична клинична форма, както и атипичните форми. Атипичните шигелози могат да се представят като изтрити (дискретни) или хипертоксични с бурно начало, изразена интоксикация, хиперпирексия и повръщане.

Особени клинични форми на заболяването са:

• абортивна форма - спада към леките форми на протичане;
• гастроентероколитна - най-често протича като алиментарна интоксикация;
• хронична шигелоза - в днешно време протича под формата на носителство и много рядко с клинични прояви на хроничен спастичен колит (коремен дискомфорт, персистираща диария, малабсорбция, загуба на тегло).

Шигелозите засягат изключително стомашно-чревния тракт. В зависимост от отдела, който се засяга предимно, се различават колитна, ентероколитна, ентеритна, а при хранителни токсикоинфекции - гастроентеритна, дори чиста гастритна форма.

Колитна форма

Тя е типична форма за шигелозите. Среща се в над 80% от всички случаи. Инкубационният период е от 2 до 7 дни. Началото е остро, рядко с продроми. Налице са:

• Втрисане и висока температура до 39-40 градуса;
• Токсични симптоми - бързо развитие на адинамия, обща разбитост и мускулни болки, главоболие, гадене, повръщане, хипотония, тахикардия;
• Прояви на остър колит - коликообразни или постоянни коремни болки, най-често в лявата част на корема, усилващи се преди дефекация;

• Диария - по 3-4 до 20-30 и повече изхождания, които не довеждат до облекчаване на състоянието и са съпроводени от болезнени, силни напъни (тенезми), които в някои случаи са неефективни. Първите часове изпражненията са примесени със слуз и жилки кръв. По-късно изхожданията зачестяват, количеството на фекалиите намалява и те се превръщат в слузно-кървава, рядко и гнойна храчка позната като дизентерийна храчка, общото състояние бързо се влошава, налице са адинамия, световъртеж, дехидратация, сух, обложен език, намален тургор на кожата, мускулни крампи.

Продължителността на колитната форма е приблизително 4 дни, след това температурата спада, диарията спира, общото състояние се подобрява и настъпва постепенно оздравяване. Реконвалесцентният период продължава 10-15 дни. Клиничното оздравяване изпреварва патоанатомичните прояви, поради което след клинично оздравяване болните трябва да спазват общ и диетичен режим.

Ентероколитна форма

Наблюдава се главно в кърмаческа и детска възраст. Началото е както при колитната форма - внезапно, с повишена температура, повръщане, диария и токсични симптоми (прострация, гърчове, промени в съзнанието, отпуснатост). Изхожданията са чести, с тенезми, а при кърмачетата - с плач при дефекация. Фекалиите са воднисти, течно-кашави, зеленикави, с обилно количество слуз и кръв. Липсва оформяна на дизентерийна храчка в еволюцията. Бързо настъпва дехидратация, деминерализация, хипопротеинемия и метаболитна ацидоза. Общото състояние е тежко. Чертите на лицето са изострени, погледът е втренчен и безизразен. Кожата е с намален тургор и еластичност.

Възможно е развитието на паралитичен илеус, невротоксикоза, остра бъбречна недостатъчност, ДИК-синдром, ректорагия, остър миокардит. Понякога при децата шигелозата започва с гърчове и промени в съзнанието, когато такива неврологични прояви се съчетаят с по-късна поява на диарийния синдром клиничната диагноза е особено затруднена.

Ентеритна форма

Среща се в детска възраст и по-рядко при възрастни и протича по-леко. Различава се от ентероколитната форма единствено по наличието на симптоми на засягане на тънките черва. Фекалиите са воднисти, зеленикави или жълто-зелени, обикновено не съдържат патологични примеси, липсват тенезми при дефекация, не се опипва спастично свита сигма или колон десценденс. Има болезненост около пъпа, перисталтиката е шумна.

Шигелозите в ранна детска възраст протичат най-често като ентероколит, с дехидратация и вторична ентерална токсикоза. Обичаен е затегнатият ход на заболяването с възможни рецидиви.

Усложнения:

• при кърмачета - Чревна пареза до развитието на паралитичен илеус и хемолитико-уремичен синдром;
• при възрастни - Остра бъбречна недостатъчност, паралитичен илеус или чревна перфорация.

Изследвания

Диагнозата се потвърждава чрез провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания:

• ПКК;
• Левкоцити.

Серологични изследвания:

• Реакция аглутинация тип Видал;
• Елайза.

Микробиологични изследвания:

• Фекална култура;
• Фекален тест.

Диференциална дигноза

Диагнозата на друга шигелоза се основава на епидемиологични данни, клиничната картина и микробиологичните изследвания.

Лечение

Успех в борбата с бактериалната дизентерия се постига чрез прилагане на общи профилактични, хигиенни и противоепидемични мерки. Случаите с диария следва да бъдат правилно диагностицирани и изолирани. Антибиотичните средства се препоръчват при затегнат ход в лечението на заболяването. От основно значение бива корекцията на дехидратацията. Антимотилитетните средства са абсолютно противопоказани, за коремната болка се прелагат спазмолитици, а при висока температура антипиретици.