Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Други салмонелозни инфекции Салмонелозна септицемия

Салмонелозна септицемия МКБ A02.1

Салмонелозна септицемия МКБ A02.1 - изображение

Салмонелозата е остра чревна инфекция, причинена от бактерията Salmonella enterica. Протича с поражение на стомашно-чревния тракт, рядко като сепсис и засягане на вътрешните органи.

Заболяването се среща по-често през лятото. Обикновено са засегнати децата, но могат да боледуват всички възрасти. Малките деца, възрастните хора и хората с отслабена имунна система по-често развиват тежка инфекция.

Заразяването обикновено се осъществява по фекално-орален механизъм. Животните могат да се заразят чрез замърсени храни, вода или близък контакт със заразен домакин. Хората обикновено се заразяват чрез консумация на заразено месо или продукти от животински произход.

Тежка генерализирана форма на салмонелозната инфекция е т.нар. салмонелозна септицемия. Възниква при разпространение на причинителя от червата в кръвния поток и след това в други части на тялото. Засяга по-често имунокомпрометирани хора. Състоянието се среща рядко, но протича тежко и е животозастрашаващо.

В хода на стомашно-чревните прояви на салмонелозата се появяват септични симптоми: септична температура с втрисания и изпотявания, хепатоспленомегалия, понякога с иктер или субиктер, мултиорганно увреждане (остра бъбречна недостатъчност, токсичен миокардит, белодробен дистрес синдром, мозъчен оток и др.). При първичния салмонелозен сепсис липсват стомашно-чревни оплаквания. В миналото тази форма е протичала с тифоподобни симптоми - трайна хиперпирексия тип континуа, розеолен обрив, замъгляване на съзнанието, характерни усложнения и за това се е наричала тифоподобна.

Диагнозата се базира на епидемиологичните данни и клиничната картина. Салмонелозната септицемия се потвърждава от микробиологичното изследване - изолиране на салмонелите от кръвна култура.

Диференциалната диагноза включва широк кръг заболявания: шигелози, вирусни ентерити, ешерихиози, остри чревни заболявания с неинфекциозен характер и др.

При съмнение за сепсис и поставена диагноза болните се хоспитализират задължително. Етиологичното лечение включва антимикробни препарати - ципрофлоксацин, флуорохинолони, цефалоспорини. Важно е и патогенетичното лечение - рехидратация и корекция на промените в хомеостазата.

Прогнозата на салмонелозна септицемия е сериозна. Ежегодно леталитетът достига 30 до 70 %.

Досега няма специфична профилактика на салмонелозния сепсис.

3.2, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО