Кога се налага хемодиализа?

› Въведение

› Кога се налага хемодиализа?

› Лабораторни показатели и критерии за започване на хемодиализа

› Показания за спешна хемодиализа

› Видове хемодиализа

› Рискове, странични ефекти, очаквания след хемодиализа

Въведение

Хемодиализата представлява животоподдържаща форма на лечение, което замества в известна степен бъбречната функция и подпомага филтрирането на кръвта от токсични, отпадни продукти, вредни субстанции. Кога се налага хемодиализа се определя от лекуващия лекар, като най-често това са състояния с тежко засегната бъбречна функция. Най-честите показания за преминаване към хемодиализа са остра и хронична бъбречна недостатъчност, тежка уремия, интоксикация, тежка хиперкалиемия, рефрактерна на медикаментозно лечение и други. Решението за включване към хемодиализа се основава на определени медицински критерии, базирани на клинични симптоми и лабораторни показатели.

Кога се налага хемодиализа?

Хемодиализа се налага основно в случаите, при които бъбречната функция е силно засегната и отделителната система не може да извършва своите функции и да пречиства кръвта. Това е налице главно при следните състояния:

• остра бъбречна недостатъчност: при остра бъбречна недостатъчност хемодиализата се назначава като временна симптоматична мярка до възстановяване на бъбречната функция. В тези случаи лечението е краткосрочно, особено при ранна диагноза и възможност за елиминиране на причините, провокирали състоянието, включително твърде високи нива на калия в кръвта, тежка метаболитна ацидоза, някои отравяния и други
• хронична бъбречна недостатъчност: при хронична бъбречна недостатъчност хемодиализата се явява вид дългосрочна симптоматична терапия, главно с цел поддържане на бъбречната функция и филтриране на кръвта. В този случаи лечението продължава месеци, дори години, тъй като обикновено не е възможно възстановяване на бъбречната функция
• други показания за хемодиализа: други чести показания за назначаване на хемодиализа са интоксикации със субстанции с предимно бъбречно елиминиране, подготовка за хирургични интервенции при пациенти с тежка уремия, контрол над тежка хиперкалциемия (високи нива на калция в кръвта), както и други тежки метаболитни нарушения

Показанията за хемодиализа се определят от лекуващия медицински екип, съобразно определени клинични признаци, лабораторни показатели и съобразно медицинските критерии за стартиране на интервенцията.

Лабораторни показатели и критерии за започване на хемодиализа

Хемодиализата често се назначава като процедура в медицинските заведения, но показанията за започване на лечението са добре ореглемантирани и следва да се съобразят с медицинските препоръки и критерии, които от своя страна се осланят на определени симптоми и промени в лабораторните показатели:

• лабораторни показатели, насочващи към хемодиализа: основните лабораторни показатели, насочващи към преминаване към хемодиализа, включват високи нива на креатинин (значимо над допустимите стойности), високи нива на урея, особено при бързо нарастване при проследяване в динамика. Високите нива на калий, които не се повлияват от лекарствена терапия, тежки промени в нивата на натрия (много ниски или екстремно високи нива), както и данни за тежка метаболитна ацидоза (ниски нива на pH, ниски нива на бикарбонати) също може да наложат включване към хемодиализа
• симптоми, насочващи към нужда от хемодиализа: тежка задръжка на течности с локализирани или дифузни отоци, включително по крайниците, лицето, белодробен оток, тежка хипертония. Други симптоми включват анорексия, гадене, повръщане, слабост, нарушено съзнание, задух, нарушения на дишането, уремични прояви, като перикардит, енцефалопатия, гърчове и други
• медицински препоръки и критерии: решението за стартиране на хемодиализа се основава на комбинацията от клинични и лабораторни показатели, а не само в резултат от промяна в един параметър. Обикновено при остра бъбречна недостатъчно диализата стартира в спешен порядък, докато при хроничните форми се проследяват нивата на eGFR и при значим спад се преминава към терапията

Неглижирането на симптомите или лабораторните промени може да причини сериозни усложнения с дългосрочен характер и да наложи продължителна хоспитализация до стабилизиране на пациентите.

Показания за спешна хемодиализа

Изключително важно е разпознаването на алармиращите белези, изискващи спешно преминаване към хемодиализа, тъй като ранното включване може да намали риска от тежки допълнителни бъбречни и системни увреждания. Сред най-често срещаните в клиничната практика показания за спешно преминаване към хемодиализа се включват:

• остра хиперкалиемия: при наличие на нива на серумния калий над 6,5 милимола на литър, особено при данни за ехокардиографски промени и риск от увреждане на сърцето, както и хиперкалиемия, която не се повлиява от консервативното лечение
• интоксикация: отравяне със субстанции, които се излъчват основно през бъбреците, изисква спешно назначаване на хемодиализа. Такива са например отравяне с метанол, етиленгликол, литий, салицилати, теофилин, барий, тежки метали (включително мед, желязо и други)
• уремия: тежката уремия с екстремно високи нива на креатинин, пикочна киселина, урея и данни за уремична енцефалопатия (неврологични прояви, когнитивни промени, гърчове, кома), уремичен перикардит и неглижирани към момента системни оплаквания, включително изразен сърбеж, гадене, повръщане, мускулни крампи и други

Хемодиализа по спешност може да се наложи и при тежка метаболитна ацидоза, неповлияваща се от консервативно лечение, белодробен оток, тежка хиперволемия, излагане на вредни субстанции (инхалиране, перорален прием, попадане върху кожата на големите количества) и други.

Видове хемодиализа

Различават се отделни видове хемодиализа, в зависимост от порядъка на спешност, в зависимост от условията, в които се извършва (в домашни условия или в лечебно заведение), както и в зависимост от основните показания за нейното назначаване.

В зависимост от използваната апаратура се различават хемодиализа, перитонеална диализа и други.

Терапията следва да се индивидуализира, съобразно особеностите и състоянието на конкретния пациент. При спешната хемодиализа процедурата се извършва в съответните лечебни заведения, докато при хронични заболявания, налагащи продължителна диализа, може да се обмисли перитонеална диализа, диализа в домашни условия или периодично посещение на съответните лечебни заведения.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите на:

» Бъбречна диализа

» Възстановяване след хемодиализа

Рискове, странични ефекти, очаквания след хемодиализа

Макар хемодиализата да е интервенция с животоспасяващ характер, следва да се вземат под внимание някои особености, рискови групи, както и типични нежелани ефекти, които могат да се наблюдават след хемодиализа:

• нежелани ефекти: по време на процедурата са възможни спад в кръвното налягане, мускулни крампи, гадене, повръщане, главоболие, замайване, болка в областта на съдовия достъп. След приключване на процедурата са възможни силна жажда, умора, временни колебания в кръвното налягане и теглото
• дългосрочни усложнения: макар и рядко е възможно развитие на предразположеност към усложнения в дългосрочен план, като най-чести са съдови проблеми (включително тромбоза, стеноза на фистулата и други), анемия, костни нарушения, загуба на мускулна маса, повишен риск от инфекции, риск от амилоидоза и други
• ефективност: хемодиализата изключително ефективно отстранява уремични токсични, отпадни продукти, излишни течности и коригира електролитните нарушения, подпомагайки поддържането на хомеостазата, въпреки което не може да мести напълно бъбречната функция (липсва ендокринна и метаболитна роля, включително синтез на еритропоетин, активиране на витамин Д и други, което следва да се вземе под внимание и да се назначи подходяща терапия)
• живот с хемодиализа: пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, които следва продължително да се подлагат на хемодиализа, следва да съобразят графика и ежедневието си с честотата на процедурите, да спазват подходящ хранителен режим, често да се подлагат на профилактични изследвания

В зависимост от причините и състоянието на пациентите изборът на това кога се налага хемодиализа е строго медицински и следва да се консултира с медицинския екип, който проследява пациента.

Изображения: freepik.com