Херкампури

Херкампури (Gentianella alborosea) представлява ниско, тревисто, многогодишно растение, принадлежащо към семейство Тинтявови (Gentianaceae). Към това семейство принадлежат около 75 рода, които са разпространени по целия свят. Употребата на растението в бита и медицината е започнало още по време на инките. Синоними на билката на латиница са hercampure, hircampuri, hilcampure, amargo, harcapura, hir-campurek, hjircan purek.

Устройство на херкампури

Растението достига на височина от 3 до 15 см. Има късо, оцветено в тъмно кафяво, разклонено стъбло. Корените на херкампури са тънки, груби, усукани и жълти на цвят. Листата са ланцетовидни, прости, с ширина до 1 см, оцветени в тъмно зелено, разположени поединично, срещуположно на клончетата. Цветовете са малки, събрани в класовидно съцветие, с дължина до 1,5 см. Оцветени са във виолетово или лилаво. Плодовете съдържат много семена, чийто цвят варира от кафяво до черно.

Разпространение на херкампури

Родният ареал на разпространение на херкампури са перуанските Анди. Расте на надморска височина от 3500 до 4300 метра, самостоятелно или на групи, на пусти места и хладен климат.

Използваема част на херкампури

Плодовете, листата и корените са използваемата част на растението. Някои народи употребяват цялата билка.

Химичен състав на херкампури

Вещества които се съдържат в растението са: горчиви гликозиди (изоориентин, генцин, магниферин, генциамарин), сесквитерпени, амаронитидин, секоиридоиди (амарогенцин, амаросферин, генциопикрин), кристализиращи субстанции, еритаурин, ксантони, хетерогенни алкалоиди, нитиол, танини, сапонини, захари, слузещи вещества, етерични масла, смоли, генцианова киселина, минерални вещества - алуминий, калций, калий, натрий, магнезий, хлор, кумарин, дъбилни вещества, тритерпеноиди, антраценикови вещества, левкоантоцианидини, висъчни вещества, катеквини, хемицефулоза.

Възможно е присъствието на фенолна киселина, фитостероли и един сесквитерпен наречен алборозин в растението.

Лечебни свойства и приложение на херкампури

Херкампури е билка, която се използвала от древните народи, в продължение на стотици години, главно като средство подтискащо апетита и засилващо обмяната на веществата. В научни изследвания е установено, че растението влияе благотворно върху разграждането на мазнините в организма, поради способността му да подобрява и поддържа добрата функция на черния дроб и метаболизма. На това негово действие се дължи понижаването на наднорменото тегло. Предотвратява запушването на кръвоносните съдове и предпазва от сърдечни заболявания, нормализира високо кръвно налягане, спомага за отстраняване на лошия холестврол от кръвта.

Действие на херкампури

• балансира метаболизма;
• стимулира функцията на бъбреците;
• пречиства кръвта;
• подобрява кръвообращението;
• мощен регулатор на мастния метаболизъм;
• регулира наднормено тегло;
• регулира високо кръвно налягане;
• леко диуретично;
• силно антибактериално;
• противовъзпалително;
• жлъчегонно;
• силно детоксикиращо;
• стимулира функцията на черния дроб - хепатопротективно;
• стимулира функцията на храносмилателната система.

Състояния и заболявания, при които се използва

• стомашни болки;
• треска;
• малария;
• нарушена чернодробна функция;
• кожни заболявания (под формата на отвара);
• акне;
• затлъстяване;
• прекомерно производство на себум;
• камъни в жлъчен мехур (холелитиаза);
• стеатоза;
• цироза;
• хепатит;
• високо кръвно налягане;
• стомашни болки;
• разширени вени;
• висок холестерол;
• диабет;
• треска.

Плодовете и листата на херкампури се използват за храна от населението в ареала му на разпространение, а коренът - за почистване на зъбите. Отвара с жълтеникав цвят, от всички части на билката, е използвана от билкарите в Перу за лечение главно на заболявания на храносмилателната система. Нейното дълготрайно приложение потвърждава ефективността й срещу хепатит, висок холестерол, варикозни вени, високо кръвно налягане.

Стандартна инфузия с херкампури: 10 грама от билката се прибавя към един литър вода. Оставя се да ври в продължение на 10 минути и се прецежда. Добавя се лимон и захар или мед за подслаждане.

Заглавно изображение: Philipp Weigell, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons