Стамболска роза, Галска роза, Аптекарска роза

Стамболска роза, Галска роза, Аптекарска роза (Rosa gallica, Apothecary’s Rose) представлява цъфтящо растение от семейство Розоцветни (Rosaceae), произхождащо от Южна и Централна Европа, разпростиращо се на изток до Турция и Кавказ. Роза галска е един от първите видове рози култивирани в Централна Европа. Тя е родител на няколко важни сорта. Нарича се още френска роза или розата на Провенс, „сарска“ роза в България. Сортът Rosa gallica officinalis, който се култивира в много региони по света, е известен още като Аптекарска роза.

Защо „Розата на аптекаря“?

Историята разказва, че по времето на Наполеон френските аптекари са поставяли галска роза в саксия на вратата на магазините си и с времето тя се е превърнала в разпознаваем символ на тяхната професия.

Растенията с полудвойни наситено розови цветове са третирани или като сорт, под името R. gallica var. officinalis, или като култивар, R. gallica 'Officinalis'. Нарича се пурпурна дамаска роза или червена роза на Ланкастър. Това е цветето на графство Ланкашър. Култивар R. gallica var. officinalis 'Versicolor', с раирани розови цветове, е известен още като Rosa mundi.

Галската роза е сред най-старите сортове градински рози, отглеждани от древните гърци и римляни. В Средновековието е популярна из цяла Европа и е култивирана от XIII до XIX век на големи територии около град Провен, на 50 км югоизточно от Париж. Смята се, че е била донесена от Дамаск в Галия (Франция) от Тиабо льо Шансоние през тринадесети век.

В миналото стамболската роза е заемала около 10 % от насажденията в България. Въпреки че розите от този вид са се развили естествено в продължение на няколко века в растенията, с които сега сме запознати, те са били разработени за първи път от селекционери в началото на 1800 г.

Галската роза е устойчива на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.

Популярни нейни градински сортове са:

• „Versicolor“ -раирана;
• „Tuscany“ или „Old Velvet“ - с плоски, полукичести, червени цветове;
• „Belle de Сгесу“ - почти без тръни, със силно ароматни розови цветове.

Всички рози, включително галската роза, съдържат фенолни съставки, които са отговорни за широкото им използване в козметиката. Розите са използвани в широк спектър от приложения: за облекчаване на лошо храносмилане и стомашни язви; като леко слабително средство; за успокояване на кожни обриви и рани; за лечение на болки в гърлото; и за намаляване на температурата и възпалението. Сокът е бил предписван за успокояване на възпалени очи и за подпомагане на съня, а самият аромат на розата се е смятал, че подобрява съня. Препаратите от роза са били препоръчвани и за „освежаване на духа“ и „укрепване на сърцето“ - или, както би могло да се каже, за борба с депресията и тревожността. Днес се проучва дали розовите плодове могат да помогнат за намаляване на случаите на рак, както и дали са способни да предотвратят или дори да премахнат раковите образувания в човешкото тяло.

Устройство на галска роза

Роза галска е широколистен храст висок до 80 см, образуващ големи петна. Тънките, прави бодли са различни по размер и честота при този вид. Листата са пересто-сложни, с три до седем синкавозелени листенца. Цветовете са едри, ароматни, наситено розови, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Разположени са от едно до четири заедно, на жлезисти дръжки. Чашелистчетата от вътрешната страна са влакнести, от външната - жлезисти. Всеки цвят има пет или повече венчелистчета, понякога образуващи двойни венчета. Плодовете са кълбовидни до яйцевидни, с диаметър 10-13 мм и оранжеви до кафеникави. Цъфти от юни до юли, а семената узряват от август до октомври. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от пчели. Растението е самофертилно. Известно е с това, че привлича диви животни. Размножава се от семена и резници, включително зелени семена.

Разпространение на галска роза

Галската роза е с произход от Южна и Централна Европа на изток към Турция и Кавказ. Среща се в диво състояние в страните от Средния Изток и Мала Азия, Кавказ, Крим. Други източници сочат, че Rosa gallica произхожда от Иран, където се култивира от незапомнени времена. Установено е по поляните и храсталаците на долния и среден планински пояс до около 1000 м надморска височина.

Документи от миналото показват, че розата произхожда от Близкия изток, но сега се култивира в няколко региона по света. За разлика от древността, розата вече не расте естествено, а се отглежда в градини. Култивира се повече от 3000 години и в момента е сред най-предпочитаните цветя поради цвета и аромата си.

Всички сортове рози могат да се отглеждат без много усилия върху почви с адекватен дренаж и на места с ярка слънчева светлина до частична сянка. Розовото растение или храст има способността да оцелява дори при температури до -25°C. Rosa gallica е сред видовете рози, които се отглеждат от незапомнени времена. Всъщност дори римляните и гърците са култивирали розата и през Средновековието този вид е бил широко отглеждан в градини. През 19-ти век, Rosa gallica е била най-значимият вид роза, създаден чрез селекция в няколко региона на света. Интересно е да се отбележи, че повечето съвременни европейски видове рози, които се култивират, са получили някакъв принос от Rosa gallica в своето наследство.

Различните видове Rosa gallica, създадени чрез селекция, както и различни хибриди, които имат почти сходен външен вид, често се отнасят към култивационна група, същата като розите, принадлежащи към групата Gallica.

Rosa gallica изобщо не расте добре с чемширови растения. Този сорт роза е по същество декоративно растение. В Източна Европа се култивира специално заради етеричното масло, което се добива от цветовете й. Rosa gallica има много разновидности, например „officinalis“ е известна като аптекарска роза и се отглежда специално заради терапевтичните си свойства.

Този вид роза лесно се хибридизира с други видове, принадлежащи към рода. Може да се отбележи, че растенията, принадлежащи към този род, са склонни към инвазия от медоносни гъби - ядлива гъба с меден оттенък.

Използваема част на галска роза

Употребяват се шипки, листа, цветове, етерично масло от растението. Използва се в грижа за кожата заради силният си аромат. Цветята и шипките се прилагат във флоралната декорация.

В козметиката се ползват розово масло за ароматерапия, розова вода за парфюм; венчелистчетата за парфюмиране на тялото и подслаждане на дъха; розов прах. От розовите венчелистчета се правят мъниста.

В кулинарията с венчелистчета се поръсват салати. Могат да се мариноват или кристализират; от тях да се вари чай. Шипките се използват в сиропи, чай и поради високото съдържание на витамин С често се ядат, когато има малко други плодове. 

Най-добре е венчелистчета да се берат в сух ден, преди цветовете да са напълно отворени, да се отстранят тичинките и да се изсушат бързо, за да се запази цвета и аромата им. Съхранявайте ги в метален контейнер и използвайте в рамките на четири месеца, докато лечебните им свойства все още са налице.

Химичен състав на галска роза

Стамболската роза съдържа полифеноли, антоцианини, галова киселина, елагова киселина, астрагалин, катехин, хлорогенова киселина, епикатехин, кверцетин-3-O-α-d-(глюкопиранозид) и кверцетин; витамин А, витамин С и витамин Е; флавоноиди, мастни киселини.

Розата съдържа летливо масло, състоящо се от гераниол, нерол, цитронелол, геранинова киселина, терпени, както и много други вещества.

Лечебни свойства и приложение на галска роза

В продължение на векове розите са били почитани не само заради декоративната си привлекателност, но и заради кулинарните и медицинските си приложения. От розова вода до етерични масла и чай от шипки, приложенията им са толкова разнообразни, колкото и интригуващи. В исторически план рози като Rosa gallica officinalis, известна още като аптекарската роза, са играли централна роля в традиционната медицина. Предписвана за заболявания, вариращи от треска до храносмилателни проблеми, тази роза си е спечелила мястото като „официална“ лечебна роза.

В исторически план, Rosa gallica officinalis е била предпочитаният избор, но съвременните ароматни рози като „Mr. Lincoln“, „Don Juan“ и „Eugene Furst“ предлагат също толкова подходящи алтернативи. Стамболска роза се препоръчва от арабски лекари при туберкулоза и белодробни оплаквания, кашлица, афти, болки в очите и възпаления.

Аптекарската роза се използва за производството на лекарства и медицински мехлеми, в кулинарията ( за направата на консерви, желета, сиропи, стимулиращи напитки, дражета; в козметиката ( за направата на парфюми, кремове), за производството на свещи и в бита. Венчелистчетата й притежават тонизиращи и адстрингентни свойства и са ценени от лекарите през вековете. Има силен аромат, който се запазва и след изсушаването й. Екстрактът от розови листенца има свойства, които намаляват възпалението и бръчките по кожа.

Свойства на стамболска роза

• антиоксидантно;
• антимикробно;
• противовъзпалително;
• антибактериално;
• стягащо;
• тонизиращо;
• аналгетично;
• противовъзпалително;
• умерена гастропротективна активност.

Венчелистчетата са антибактериални, стягащи и тонизиращи. Приемат се вътрешно за лечение на настинки, бронхиални инфекции, гастрит, диария, депресия и летаргия. Външно се използват за лечение на очни инфекции, болки в гърлото, леки наранявания и кожни проблеми. По-тъмните венчелистчета, често свързвани с по-силни терапевтични свойства, са особено популярни за приготвяне на розова вода или чай.

Плодовете са много богат източник на витамини и минерали, особено на витамини A, C и E, флаваноиди и други биоактивни съединения. Също така са доста добър източник на есенциални мастни киселини, което е необичайно за плод. Изследват се като храна, способна да намали честотата на рак, а също и като средство за спиране или обръщане на растежа на раковите заболявания.

Етеричното масло от цветовете се използва в ароматерапията за борба с депресията, тревожността и негативните чувства.

Цветните пъпки се използват за приготвяне на билкови чайове или като ароматизатор в десерти и сиропи. Както шипките, така и венчелистчетата съдържат антиоксиданти. Чаят от розови листенца е леко слабително, използвано за успокояване на храносмилателни проблеми.

Противостареещи свойства на стамболска роза

Включването на екстракт от билката в продукти за грижа за кожата осигурява редица ползи за нея. Неговите антиоксидантни, противовъзпалителни, хидратиращи, изсветляващи и антиейдж свойства го правят универсална и ефективна съставка в различни продукти, включително овлажнители, серуми, тонери и маски за лице.

• хидратация и овлажняване - екстрактът от цвят на Rosa gallica е богат на витамини, минерали и есенциални мастни киселини, които помагат за подхранване и хидратиране на кожата, подобрявайки нейната текстура и външен вид. Също така помага за задържане на влагата, предотвратявайки сухота и лющене;
• изсветляване и подобряване на тена на кожата - екстрактът съдържа естествени съединения като флавоноиди и танини, които помагат за изсветляване на кожата и подобряване на общия й тонус. Особено ефективен е за намаляване на появата на тъмни петна и хиперпигментация;
• ползи против стареене - установено е, че екстрактът от цвят на Rosa gallica стимулира производството на колаген в кожата, което помага за подобряване на еластичността й и намаляване на появата на фини линии и бръчки. Също така помага за стягане и тонизиране на кожата, придавайки й по-младежки и сияен вид;
• успокояващи свойства - екстрактът от цвят на Rosa gallica има успокояващ ефект върху кожата, което го прави ефективен за намаляване на раздразнението и зачервяването, причинени от сухота или излагане на агресивни химикали;
• почистващи свойства - екстрактът има почистващи свойства, които помагат за премахване на замърсявания, омазняване и нечистотии от кожата, оставяйки я чиста и освежена.

Венчелистчетата на цветето и лекарствата, приготвени с тях, са доказали, че понижават повишените нива на холестерол в кръвта.

Розовата вода е леко разяждаща или стягаща по природа и следователно се включва като важен елемент за приготвяне на крем, който се използва за лечение на подуване, както и на болки в очите.

Свойства на хидролатите от роза галика

Изследването на хидролатите на R. gallica - водоразтворими, биологично активни компоненти, които остават в дестилирана вода - изглежда обещаващо. Изследвани са компонентният състав и свойствата на получените проби от хидролат на R. gallica. Определени са антимикробната, бифидогенната и антиоксидантната им активност. Установено е, че пробите от хидролат на R. gallica съдържат най-голямо количество галова киселина, елагова киселина и най-малко количество астрагалин. Показано е, че проявяват повишена антимикробна активност срещу C. parapsilosis и срещу E. coli. Нямат изразена бифидогенна активност срещу тестовия щам B. adolescentis; въпреки това, те са имали бифидогенна активност срещу тестовия щам L. casei. Проявяват значителна антиоксидантна активност срещу Listeria monocytogenes, Bacillus subtilis, Staphylococcus aureus, Escherichia coli и Salmonella enteritidis.

R. gallica е леснодостъпен източник на естествени антиоксиданти и антимикробни средства в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленос. Хидролатите на R. gallica са използвани за лечение на лезии на кожата и лигавиците, храносмилателни проблеми, очни проблеми, хронично безсъние, кожни и хормонални проблеми, и неврологични разстройства. Тези продукти също така демонстрират антимикробно действие, противовъзпалителна активност и антимутагенни ефекти върху различни клетки, при генотоксичен скрининг.

Хидролатите от R. gallica са най-често срещаните съставки за производството на висококачествена розова вода, която има потенциал за употреба в храни, сладкарски изделия, кулинарни, функционални и специализирани храни, хранителни добавки и като обещаващи антиоксидантни нутрицевтици. Тенденцията за здравословно хранене и желанието на потребителите да виждат натурални продукти в състава на продуктите е много популярна в днешно време. Производителите на хранителни продукти, включително сладкарски изделия, все повече отдават предпочитание на растителни суровини с по-високо съдържание на биологично активни вещества. Доказано е, че използването на хидролати от растения, съдържащи етерични масла, включително R. gallica, прави възможно създаването на нова гама от сладкарски изделия с естествени аромати, антиоксиданти, повишена хранителна и биологична стойност и оригинални органолептични свойства.

Екстракт от цвят на стамболска роза

Екстрактът от цвят на Rosa gallica има приятен, флорален аромат, за който е установено, че има успокояващ ефект върху ума и тялото, което го прави популярна съставка в продуктите за ароматерапия. Той е много полезен външен тоник, който може да се използва за успокояване и облекчаване на раздразнена кожа със своите противовъзпалителни свойства. Не само помага за лечение на зачервяване и възпаление (отлична съставка за хора с розацея), но може да помогне и за подобряване на текстурата на кожата, намаляване на бръчките, по-бързо заздравяване на синини или като продукт за обща грижа за кожата.

Чувствителната кожа получава цялостно облекчение и възстановяване, които зеленият чай, женското биле и френската роза могат да предложат. Тази процедура за лице успокоява кожата, облекчава петната и намалява зачервяването. Идеално лечение за всички проблеми с микроциркулацията и състояния на свръхчувствителна кожа, по-специално: купероза, еритроза, еритрокупероза и розацея.

Етерично масло от роза галика

От цветовете на розата се получава етерично масло, което се използва широко в ароматерапията за лечение на нервност, меланхолия или депресия, както и песимистични чувства. Включено е широко в производството на парфюми, като съставка в сапуни, лосиони и кремове за хигиенни и козметични цели. Освен това е важна съставка във формули, които се добавят към лосиони за грижа за кожата и хладка вода за вана за лечение на кожни проблеми.

Невропсихологични ефекти на R. gallica

Rosa gallica, растение от род Rosa, се използва широко от 13-ти век и се култивира в много райони като лечебно растение за приготвяне на билкови лекарства. Въпреки това, подробностите за невропсихологичните ефекти на R. gallica остават неясниТе биват изследвани с водоразтворим екстракт от R. gallica и мъжки мишки поставени при нормални условия и под хроничен стрес. Приложен е водоразтворим екстракт от R. gallica на мишки и са проведени серия от поведенчески експерименти, за да се сравнят третираните животни с нетретираните контролни групи. Не са наблюдавани значителни разлики в нивото на активност, тревожно-подобно поведение, депресивно-подобно поведение, телесно тегло и телесна температура между третираните с R. gallica мишки и контролните мишки. При мишки, подложени на хроничен стрес, наблюдаваното намаление на активността е по-малко при третираните с R. gallica мишки, отколкото при контролните мишки. Оралното приложение на R. gallica не повлиява нормалното поведение на мишките. Когато обаче мишките са подложени на стрес, R. gallica упражнява антистресов ефект. Следователно, R. gallica има потенциал като лечебно растение с цел предотвратяване на стрес.

Изследването показа част от научна основа, че водоразтворимият екстракт, получен от R. gallica, действа върху централната нервна система на мишки, което предполага, че R. gallica може да бъде разработена като профилактично лекарство.

Начин на употреба на галска роза

• сироп от шипки, богат на витамин С;
• запарка;
• розова вода  - успокоява кожата и конюнктивита; дабавя се към водата за вана и препаратите за грижа за кожата;
• розов оцет - може да облекчи главоболието, причинено от горещото слънце;
• розов крем - може да облекчи напуканите ръце;
• розови листенца - венчелистчетата на розовия цвят притежават редица терапевтични свойства. Те са стягащи, антибактериални, както и стимулиращи. Билкарите препоръчват приема на медицински препарати с розови листенца вътрешно за лечение на бронхиални инфекции, настинки, диария, гастрит, летаргия и дори депресия. Медицински формули с розови листенца се използват и локално за лечение на болки в гърлото, очни инфекции, кожни заболявания и малки наранявания;
• етерично масло.

Кулинарна употреба на галска роза

Много хора консумират цветните венчелистчета на розата като храна - както сурови, така и варени. Освен това, розовите венчелистчета се използват и като гарнитури за украса на салати. Могат да се добавят като декоративна гарнитура към салати, а също така могат да се кристализират или консервират в сироп. Те също се сушат и използват като овкусител в чай, напитки, сладкиши и др. Изсушените венчелистчета и цветни пъпки са важна съставка в северноафриканската смес от подправки „рас-ел-ханут“. В дестилерията „Тайната градина“ в Единбург например имат голяма градина от аптекарски рози, чиито листенца се събират, за да овкусят и оцветят джин.

Розовата вода, приготвена чрез студено запарване на венчелистчетата, се използва като овкусител в различни сладкарски изделия, особено в „Локум“.

Семената са добър източник на витамин Е, могат да се смилат и смесват с брашно или да се добавят към други храни като добавка. Не забравяйте да отстраните власинките на семената.

Шипките на розовото растение, са богати на витамин C и се използват широко в чайове, конфитюри и желета.

Други употреби на галска роза

Шипките се използват сурови или се приготвят в конфитюри, желета, сиропи, яхнии, сосове, чайове и супи, сиропообразна напитка.

Розовите листенца са ядливи и могат да се използват пресни или сушени; те гарнират салати, десерти или овкусяват напитки като розова вода или чай. Захаросаните венчелистчета се използват за украса на торти и десерти. Венчелистчетата и пъпките на розата се сушат за употреба в дезодоранти, попури или освежители за стая.

Розовата вода се използва в кухнята на Близкия изток и Южна Азия за овкусяване на сладкиши, напитки и десерти.

Розите са полезни в агролесовъдните системи, тъй като могат да осигурят почвено покритие, да привличат опрашители и да подобрят биоразнообразието. Някои видове се използват и за живи плетове и ветрозащитни прегради.

Розите произвеждат цветове, богати на нектар и цветен прашец, което ги прави отлични за привличане на пчели, пеперуди и други опрашители. Осигуряват на дивите животни храна - плодове, семена, листни отпадъци; подслон - гнездене, нощуване, зимуване на полезни безгръбначни.

Интересно за аптекарската роза

От средновековието розата, произхождаща от Персия, е била култивирана в манастири в цяла Европа за употреба в ритуали, ароматизация, козметика и медицина. Старомодните рози, от които има много разновидности, имат най-хубав аромат. Смятани от мнозина за символ на любовта, на Изток за символ на добродетелта, а за римляните за символ на празненство. Много от оригиналните рози са хибридизирани. Най-старата градинска роза, известна и култивирана в западния свят, е аптекарската роза.

Аптекарската роза е международна билка на годината за 2012-та.

Описана е от древногръцката поетеса Сафо като „кралицата на цветята“. Древните римляни консумирали венчелистчетата като храна и ги мариновали във вино, за да ги използват като лек за махмурлук.

Авицена приготвял розова вода от венчелистчетата, която използвал за лечение на пациентите си от различни заболявания -очни, припадъци и сърцебиене и други.

Рицари, завръщащи се от кръстоносните походи, донесли растението в Европа. То се отглеждало главно в манастирски градини за медицински цели. През Средновековието цветовете се използвали в ароматерапия за лечение на депресия.

През 19-ти век, започвайки по времето на Наполеон, френските фармацевти ги отглеждали в саксии на входовете на магазините си, поради което цветето получило общото наименование Аптекарска роза. Тя се превърнала в професионален символ на фармацевтичната професия, точно както балансираните везни се превърнали в професионален символ на юридическата професия. Френските фармацевти разпространявали препарати, приготвени от тази роза, за лечение на лошо храносмилане, болки в гърлото и кожни обриви.

Розите, Rosa gallica var. officinalis, са били считани за ценни заради лечебните си качества, а не заради красотата си. По онова време не е имало аптеки. Билковите градини са били аптеките на средновековна Европа. Монасите, аптекарите от Средновековието, са приготвяли лечебни масла, прахове, консерви и желета от венчелистчетата и шипките на розовите храсти, които са отглеждали с билките си. Това е било и време, което не е познавало дезодоранти или санитарни условия. Когато са изсушени, силно ароматните венчелистчета на аптекарската роза са били добре дошло допълнение към попурита, използвани за маскиране на миризмата на ежедневието. Изсушените венчелистчета са били навивани на мъниста и използвани в броеници.

Аптекарската роза, Rosa gallica var officinalis, е известна на британските градинари като Стара роза, което означава, че е потомък на най-старите рози, за които е известно, че са били култивирани в Европа. Древните гърци и римляни са ги опитомили от диви рози, растящи в Централна и Източна Европа и Западна Азия.

Галика е само един клас истински Стари рози, другите са Дамаска, Алба, Центифолия и Мъх. Всички Стари рози обикновено цъфтят за кратък сезон, обикновено в началото на лятото, и не цъфтят повторно по-късно; но цветовете обикновено са много ароматни и обилни. Розите Галика също са доста издръжливи, устойчиви на студ и болести; и, както всички рози, те са привлекателни за много опрашители.

С настъпването на април и разцъфването на градините, едно цвете се откроява не само с ярката си красота, но и с богатата си връзка с историята, лечението и литературата. Rosa gallica officinalis, известна като Аптекарската роза, е повече от декоративен цвят. Тя носи със себе си вековно значение и дълбоко вкоренено място както в градинарството, така и в поетичното въображение.

Внимание!

Розовите тръни могат да причинят инфекция при някои хора, ако се одраскат или имат забит трън.

Заглавно изречение: Guidosardella, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons