Скална метличина

Скална метличина (Centaurea finazzeri) представлява многогодишно тревисто растение, критично застрашено от изчезване, поради което не се използва с медицинска и декоративна цел. Класифицира се към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Включен в Закона за биологичното разнообразие и в Червената книга на Р. България.

Устройство на скална метличина

Този вид метличина израства на височина до 30 см. Стъблата й са разклонени в горната им част. Листата на скалната метличина са вълнестовлакнести, перести, като всеки листен дял е с широчина до 2 мм. Цветната кошничка е обвита от набор зеленикави, триъгълно ланцетовидни, разреденовлакнести листчета, образуващи диаметър от 12 до 15 мм. Цветовете са жълти, като външно разположените са по-дълги от тези, които прорастват към центъра на съцветието. Опрашването им се осъществява с помощта на насекоми. На тяхно място се образуват плодовете, които представляват плодосемка, с дължина около 4 мм, снабдена с хвърчилка. Крилцето има размери половин или 1/3 от тези на семето.

Разпространение на скална метличина

Растението е ендемит за Балканския полуостров. В пределите на България е установено в долината на река Струма, на територията между две села - с. Полска Скакавица и с. Гърбино. Това е единствената популация на скална метличина у нас, която расте на площ от 2 кв.км и се състои от 300 растения, които формират групички. Вирее на надморска височина от 480 до 510 метра. За своето развитие предпочита скалисти каменисти места, суха почва. Развива се и в скални пукнатини.

Държави на Балканския полуостров, в които също се открива метличината са: Гърция, Сърбия, Македония, Черна гора.

Приложение на скална метличина

Растението не се използва с каквато и да била цел, поради защитеният му статус. Фактори, които действат отрицателно върху възобновяването и развитието му са: преминаващата железопътна линия през находището му; претенциите на самия вид към почвата върху която расте и  климатичните условия, способността му трудно да се възпроизвежда и разпространява; разкриване на кариери за добив на инертни материали; възникване на пожари и обрастване на ареала му с храсти.

За да се запази растителният вид - скална метличина, са предприети редица мерки:

• обявяване територията на която расте за защитена - ЗМ „Находище на Скална метличина”;
• събиране на семена и тяхното съхранение в Националната семенна генбанка в гр. Садово;
• мониторинг на състоянието на популацията.

Заглавно изображение: Eugene Zelenko, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons