Канадска биволска боровинка

Канадска биволска боровинка (Shepherdia canadensis) представлява храстовидно растение, което дава ядливи плодове и се класифицира към семейство Elaeagnaceae. Добива се от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на материали. Понякога се използва в проекти за рекултивация на почвата, а също така се отглежда и като декоративно растение. Тя е много ценна за дивите животни. Елени, лосове и овце консумират листата, докато мечки, снегоходки, катерици, глухари, пъдпъдъци и други птици консумират плодовете.

Канадските биволски боровинки са важна храна и лекарство за много коренни народи в Канада. Плодовете са били важен търговски артикул в продължение на много поколения и тази практика продължава и днес.

Устройство на канадска биволска боровинка

Shepherdia canadensis е силно разклонен, широколистен храст, обикновено достигащ височина 1,6 - 4 метра. Растението се разпространява бавно посредством къси издънки, като постепенно образува гъсталак.

Цветовете са в пазвите на листата на къси, едногодишни клонки, появяващи се преди листата. Мъжките и женските цветове се намират на отделни растения (двудомни), и двата са зелени до жълтеникави, с диаметър около 0,3 см, без дръжки, без венчелистчета, но имат чашка с форма на купичка до урна с 4 триъгълни, подобни на венчелистчета дяла. В основата на всеки дял има чифт зеленикаво-жълти нектарни жлези. Мъжките цветове са по 1 до няколко в пазвите, имат 8 добре удължени тичинки, редуващи се с нектарниците, а чашковите дялове са силно извити назад.

Женските цветове са единични в пазвите, малко по-малки и по-твърди от мъжките, като чашковите дялове са разперени до обърнати назад, с тънък, капачест стил, простиращ се от центъра. Горните/вътрешни повърхности на чашката са гладки, докато външните повърхности са гъсто покрити с ръждиво оцветени люспи.

Листата са прости и срещуположни, с яйцевидна до ланцетно-елипсовидна форма, най-широки под средата, дълги до 6,5 см, широки до 4 см, върхът и основата заоблени, на къса дръжка. Краищата са беззъби, горната повърхност е тъмнозелена и гладка или с разпръснати звездовидни власинки, долната повърхност е сивозелена с гъсти звездовидни власинки и разпръснати ръждиви люспи.

Новите клонки са лъскави, покрити с ръждивокафяви люспи, които стават кафяво-сиви и евентуално се олющват. Листните пъпки са стъблени. Клоните са гъвкави и често извити. По-старата кора е тъмносива и грапава, базалните стъбла са с диаметър до 4 см.

Плодът е месеста, подобна на зрънце костилка, яркочервена с разпръснати кафеникави люспи, с диаметър до 0,8 см, с едно твърдо семе вътре.

Разпространение на канадска биволска боровинка

Видът е широко разпространен в цяла Канада, с изключение на остров Принц Едуард, и в западната и северната част на Съединените щати, включително Аляска и Айдахо. Расте в пролуки и горски подлеси, в открити гори, прерийни долини, сухи ерозирали хълмове и по бреговете на реки и потоци.

Среща се предимно в континентален бореален и хладен умерен климат на много сухи до умерено сухи, средно богати на азот почви; разпространението й се увеличава с нарастваща континенталност. Видовете са добре пригодени за бедни почви и сухи среди поради тяхната устойчивост на суша и способността им да фиксират азот, което спомага за подобряване на почвеното плодородие. Биволските боровинки са ценни като ветрозащитни прегради, контрол на ерозията и местообитание за диви животни.

Използваема част на канадска биволска боровинка

Употребяват се плодовете на растението. Плодът е годен за консумация, но съдържащите се в него сапонинови химикали могат да причинят стомашно-чревно дразнене, ако се консумира в големи количества.

Химичен състав на канадска биволска боровинка

Билката е богата на витамин C. Съдържа каротеноиди, фибри, ликопен, метил-ликопеноат, фенолни съединения, сапонини, тетрахидрохармол, шепхердин, 6-хидрокситриптамин.

100 г сурови плодове съдържат 80 ккал, 81 г вода, 0,7 г мазнини, 1,8 г протеин, 5,3 г сурови фибри, 16,6 г общо въглехидрати, 165 мг витамин С, 0,01 мг тиамин, 0,1 мг рибофлавин, 0,2 мг ниацин, 21 мг фосфор, 8 мг магнезий, 16 мг калций, 0,5 мг натрий, 0,5 мг желязо и 1,4 мг цинк.

Лечебни свойства и приложение на канадска биволска боровинка

Растението е било широко използвано медицински от няколко местни северноамерикански индиански племена, които са го прилагали за лечение на редица оплаквания. То се използва малко, ако изобщо се ползва, в съвременното билкарство.

Състояния и заболявания, при които се прилага канадската биволска боровинка

• запек;
• туберкулоза;
• киселини;
• подуване;
• порязвания;
• артрит;
• венерически заболявания;
• стомашни проблеми;
• треска;
• счупени кости;
• ухапвания от комари;
• болки в очите;
• акне, циреи;
• рак на стомаха;
• жлъчни камъни;
• зъбобол;
• главоболие;
• като гинекологично средство.

Лапа от кората, омекотена с гореща вода и смесена с кора от череша (Prunus pensylvanica), е била използвана за направата на пластир или превръзка за увиване на счупени крайници. Запарка от кората е била използвана за промивка на болки в очите.

Корените са антихеморагични. Запарка от корените е била използвана като помощно средство при раждане и за лечение на туберкулоза и кашлица.

Отвара от стъблата е била използвана като стомашен тоник (използвана е и за лечение на рак на стомаха), а също и за лечение на запек, високо кръвно налягане и венерически заболявания, за промивка при лечение на рани, порязвания и отоци.

Отвара от цялото растението е била използвана външно като промивка и втриване за болки в крайниците, артритни стави, рани по главата и лицето.

Вътрешната кора е слабително средство. Запарка от нея е била използвана за лечение на запек.

Корени, стъбло и клони се варят, а отварата се използва като средство за промиване при гонорея.

Кора, клони и листа без корени се варят, а отварата се приема вътрешно при хронична кашлица.

Медицинско приложение на плодовете на канадска биволска боровинка

Най-известните медицински приложения на плодовете са били срещу запек и стомашни проблеми, както и срещу треска. Те са били важни и заради слабителния им ефект.

Плодовете на биволската боровинка са добре известни със своите противовъзпалителни ефекти. Те могат да премахнат болката в ставите или мускулите, да облекчат артрит, както и да лекуват други симптоми на възпаление, като подуване и рани. Били са консумирани като лечение за високо кръвно налягане. Сокът от плодовете и тяхната консумация могат да подобрят храносмилането и облекчат различни стомашни проблеми като запек. Прилага се и външно за лечение на акне и циреи; раздразнения.

Те са лек за дихателни проблеми и дори могат да облекчат сериозни състояния като туберкулоза, като рак на стомаха.

Плодовете се консумират за дълго време като лечение на репродуктивните системи както при мъжете, така и при жените. Те могат да лекуват редица гинекологични проблеми, както и да ускорят възстановяването от венерически заболявания. Поради високото съдържание на витамин С, биволските ягоди също така осигуряват тласък на имунната система и могат да намалят температурата и да предотвратят настинка.

Кулинарна употреба на канадска биволска боровинка

Освен старите си приложения като храна и лекарство, плодовете на биволската ягода са и традиционно естествено багрило. Местните жители са използвали плодовете по много начини, от ритуали, отбелязващи съзряването на момичетата, до лечение на храносмилателни проблеми. Те са били ключовата съставка в сос, приготвен с бизонско месо. Някои племена са разчитали на плодовете като основна храна, консумирани пресни, сушени или като част от желета и пудинги. Някои канадски коренни народи събират плодовете на билката в големи количества. Те се преработват с други плодове за сладолед. Ресторанти с местна тематика в Британска Колумбия понякога предлагат плодовете в менютата си.

Плодовете са горчиви на вкус поради наличието на сапонини в тях, което причинява сапунената консистенция на смачканите такива. Сапонините имат много потенциални ползи за здравето на хората. Те могат да помогнат за намаляване на холестерола, намаляване на вероятността от някои видове рак, спомагат за повишаване на имунитета. Годни са за консумация, въпреки горчивината им; след замразяване стават по-сладки.

Сапонините, съдържащи се в плодовете, карат те да се разпенят, когато се разбият с вода. Приготвянето на плодовете по този начин и добавянето на захар прави десерт, който често се нарича „индиански сладолед“, който подпомага храносмилането и има уникален вкус. Сапунените плодове могат да се приготвят и в лечебно желе. Традиционно разбитите плодове се подслаждат с други по-сладки плодчета.

Биволските боровинки са били използвани и за приготвяне на подсладени напитки, консерви, овесени ядки, сосове, пудинги, бонбони и сладкиши, съхранявани за зимна храна. Плодовете често са се консумирали сурови, но само след като първата слана ги е подсладила естествено, и дори тогава умерено. Консумацията на твърде много, под каквато и да е форма, причинява диария и може да бъде фатална.

Те имат приятен вкус, дори и доста тръпчиви, а прибирането им след период на замръзване ще направи биволските ягоди по-сладки. Те могат да бъдат съставка в много десерти и печива. Поради естествените пигменти в състава си, плодовете служат и като хранителен оцветител.

Други приложения на канадска биволска боровинка

Плодовете на билката, както вече бе псочено, размачкани между пръстите, могат да се използват като сапун. Растението съдържа ликопен и метил-ликопеноат, който е негов киселинен аналог, тези две съединения го правят полезно като естествена съставка за шампоан.

Билката се използва и за контрол на ерозията и стабилизиране на почвата. Може да служи и като ветрозащитна преграда и местообитание за диви животни. Отвара от клоните й се използва като тоник за коса за боядисване и накъдряне. Клоните са били събирани в средата на лятото, чупени и варени 2-3 часа във вода, докато течността заприлича на кафе. Тя се е втривала в косата, която едновременно се е накъдряла и боядисвала в кафеникав цвят. Плодовете, пяната, приготвена от тях, или желето от плодовете са били консумирани като средство против насекоми. Споменава се, че комарите са били много по-малко склонни да ухапят човек, който е ял плодовете.

Цветовете на този вид боровинка са малки и се опрашват от вятъра, но въпреки всичко осигуряват малко нектар или цветен прашец за опрашителите.

Те са важен източник на храна за птици и бозайници. Гъстите, трънливи храсти също така осигуряват отлично убежище за дивата природа, а клоните могат да се използват за гнездене от птици. Гъстите храсти и грубата кора предлагат места за зимуване на насекоми. Листните отпадъци могат да осигурят укритие и за безгръбначни, обитаващи земята.

Растението е полезно също и за фиксиране на атмосферен азот. Способността му да фиксира азот му позволява да расте в почви с ниски количества такъв, които са често срещани в нарушените райони, като същевременно подобрява растежа на свързаните видове, създавайки „остров на плодородие“ около периметъра си. Може да се използва за възстановяване на растителността на минни отвалки. Растенията могат да натрупват живак, когато се отглеждат в замърсени почви.

Внимание!

Билката съдържа сапонини. Количеството им обаче е ниско и тялото ги абсорбира слабо, така че те обикновено се елиминират без никаква вреда. Готвенето също унищожава сапонините и ги разгражда на други компоненти. Много ядливи растения, например боб, също съдържат сапонини.

Консумацията на твърде много плодове обаче може да бъде опасна поради голямото количество погълнати сапонини. Обичайният симптом е диария. Сапонините са много токсични за рибите, свойство, използвано от коренното население на Америка. Те поставяли големи количества плодове в реки и езера, за да убият или замаят рибите, примитивна форма на отравяне.

Заглавно изображение: Lazarus000, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons