Гастродия, Гастродия елата, Гастродия висока, Нанайски женшен

Гастродия, Гастродия елата, Гастродия висока, Нанайски женшен (Gastrodia elata, Нанайский женьшень) представлява сапрофитна, многогодишна билка от семейство Орхидеи, Салепови (Orchidaceae). Това е вид орхидея. Gastrodia elata расте в симбиоза с гъбата Armillaria mellea върху гниеща дървесин. В зависимост от хифата на гъбата, тя навлеза в кореновата система на гостоприемника, така че да може да абсорбира хранителни вещества чрез A. mellea.

Важно е да се има предвид, че прекомерното събиране на растителен материал от дивата природа е довело до намаляване на популациите на билката, така че този вид е описан в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) като уязвим ( IUCN, 2016), докато търговията се регулира от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES, 2016). Голямото търсене довежда до прекомерна експлоатация на растението и неговите диви видове са посочени като застрашен вид и в Китай. Поради тази причина са положени големи усилия за неговото опазване и отглеждане и тъй като е успешно култивиран през 70-те години, домашно отглежданите видове постепенно се превръщат в основен източник на растението.

Устройство на гастродия

Изображение: Alpsdake, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Орхидеята има 8-12 сантиметра дълго елипсовидно подземно коренище с диаметър 3-5 сантиметра, което може да нарасне до 7 сантиметра. Стъблото е изправено с височина от 0,3-1 до 2 метра, оранжево жълто, жълтокафяво, цилиндрично и безлистно.

Съцветието е дълго до 30 см. Плодът представлява овална капсула, съдържаща множество семенца. Сезон на цъфтеж е от юни до юли месец, а времето за формиране на плодове от юли до август.

Разпространение на гастродия

Билката се среща в Непал, Бутан, Индия, Япония, Северна Корея, Сибир, Тайван и Китай. Расте на от 400 до 3200 метра надморска височина, в края на горите.

Използваема част на гастродия

Този вид билка се отглежда широко заради своите грудки (тианма), които се използват в традиционната китайска медицина за лечение на конвулсивни разстройства като епилепсия. Коренът се събира през есента и се суши за по-нататъшна употреба. Приложение намира и стъблото на билката като афродизиак и тоник.

Билката може да се събира и през зимата и пролетта. Изкопаните през зимата корени, наречени Gastrodia hiemalis, се считат за най-висококачествени, докато изкопаните през пролетта са наречени Gastrodia fontinalis и са с по-лошо качество. След като бъдат изкопани, те незабавно се измиват и се сушат при ниска температура, като по този начин стават годни за клинична употреба. Изсушените коренища са с дължина около 6-10 см и диаметър 2-5 см. Повърхността им е жълтеникаво-бяла или жълтеникаво-кафява. Структурата им е твърда, кератоидна и не е лесна за разбиване. Използвт се нарязани за медицински цели.

Коренът може да се прилага суров или печен за кулинарни цели.

Химичен състав на гастродия

Билката съдържа 4-хидроксибензалдехид, гастродин, 2,4-бис (4-хидроксибензил) фенол, гастрол, гастродигенин и други сродни съединения. В допълнение към гастродин и 4-хидроксибензилалкохол, други съставни части на клубените 4-хидроксибензалдехид, ванилин и ванилилов алкохол, също се считат за активни компоненти с антиоксидантни, противовъзпалителни и невропротективни ефекти. Гастродинът по-специално изглежда важен компонент за медииране на когнитивно-подобряващите ефекти на G. elata. Този фенолен глюкозид подобрява обучението и паметта при животински модели с мозъчна исхемия, като последното наблюдение е свързано с невропротекция чрез противовъзпалителни и антиамилоидогенни ефекти.

Лечебни свойства и приложение на гастродия

Gastrodia elata, традиционно билково лекарство, се използва при неврологични разстройства като антиконвулсант, аналгетик и успокоително лекарство. По-конкретно, доказано е, че екстрактът от коренището й и неговите компоненти защитават невроналните клетки и възстановяват мозъчната функция в различни предклинични модели на мозъчно увреждане чрез инхибиране на оксидативния стрес и възпалителните реакции.

Нанайският женшен се използва в традиционната китайска медицина и съчуанската кухня. Този вид се употребява в китайската билкова медицина повече от 1500 години. Това е една от трите орхидеи, изброени в най-ранната известна китайска Materia Medica (Shennon bencaojing) (около 100 г. сл. Н. Е.). Лекарствено се използва за „успокояване на черния дроб“ и за лечение на главоболие, световъртеж, тетанус и епилепсия. Доказано е, че коренът на гастродия спомага за облекчаване на болка и възпаление, както и ин виво и ин витро притежава инхибиторна активност върху производството на азотен оксид.

Коренът действа спазмолитично и облекчава ревматична болка. Показан е при гърчове, тетанус, главоболие, епилепсия, световъртеж, изтръпване, ревматизъм и парализа. Също така е компонент на традиционните лекарствени формули предназначени за употреба при деменция.

Проучвания in vivo демонстрират, че G. elata може значително да подобри паметта в животински модели. Допълнителни доказателства сочат, че G. elata подобрява холинергичната функция за медииране на когнитивните ефекти, което заключава, че продължителният прием (6 седмици) на екстракт от G. elata подобрява способностите за учене и запаметяване при лекувани със скополамин плъхове. Екстрактът от корен също повишава супероксиддисмутазната активност и намалява експресията на протеин в мозъка на експериментални деменционни плъхове. Видно е, че билката притежава невропротективни и когнитивно-подобряващи ефекти.

Свойства на гастродия елата

• невропротективно;
• аналгетично;
• успокоително;
• спазмолитично;
• антиконвулсивно;
• карминативно (газогонно);
• афродизиак;
• жлъчегонно;
• седативно;
• тонизиращо.

Билкови отвари от гастродия са били използвани в медицината на Източна Азия за лечение на различни заболявания. Ефектите от лечението с билката са предимно срещу невродегенеративни разстройства. Приемът на ванилин, активен компонент на растението, облекчава индуцирани гърчове от невронална смърт и микроглиално активиране.

Състояния и заболявания, при които се прилага гастродия елата

• конвулсивни заболявания (като епилепсия и тетанус), ревматоиден артрит, световъртеж и изтръпване, свързани с чернодробна дисхармония;
• главоболие, световъртеж, спазми и т.н.

Как действа гастродинът - основно биоактивно вещество в гастродия елата?

Коренището на високата гастродия е известна китайска билка, която традиционно се използва от векове за лечение на главоболие, световъртеж, спазми, епилепсия, амнезия и други разстройства. Гастродин, фенолен гликозид, е основната биоактивна съставка на корена. През 1978 г. две лаборатории едновременно съобщават за изолирането на гастродин заедно с други шест съединения от етаноловия екстракт от G. elata. Оттогава гастродинът е широко изследван за биологичните му действия. В резултат на това на гастродина се приписват многобройни фармакологични свойства, включително успокоително, хипнотично, противосветовъртежно, аналгетично, анти-епилептично, антидепресанто, анксиолитично, подобряващо паметта, антистареещо, понижаващо кръвното налягане, предотвратяващо остеонекрозата и други ефекти. Сред различните му фармакологични свойства, силните му действия при заболявания на ЦНС изглеждат особено забележими. Предвид ниската си токсичност и забележителните фармакологични показатели, гастродинът може да бъде потенциално ценно терапевтично средство за профилактика и лечение на някои нарушения на ЦНС.

В научен труд са изследвани ефектите на гастродина върху централната нервна система (ЦНС) в предклинични модели на разстройства на ЦНС, включително епилепсия, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, афективни разстройства, церебрална исхемия / реперфузия, когнитивно увреждане, както и свързаните с това механизми и където е възможно, клинични данни, които подкрепят фармакологичните действия. Резултатът гласи, че гастродинът има широк спектър от благоприятни ефекти върху гореспоменатите заболявания на ЦНС, а механизмите на действие включват модулиране на невротрансмитери, антиоксидантно и противовъзпалително действие, потискане на микроглиалната активация, регулиране на митохондриалните каскади, регулиране на невротрофините и др. Все още обаче са необходими по-подробни клинични проучвания за позиционирането му при лечението на неврологични разстройства.

Гастродинът действа при: епилепсия, невродегенеративни заболявания като Болест на Алцхаймер и Болест на Паркинсон, афективни разстройства, церебрална исхемия / реперфузия, когнитивно увреждане, тревожност, депресия, васкуларна дименция и т.н.

Интересно за гастродия елата

• Най-ранните сведения за лекарствените ефекти на Rhizoma Gastrodiae (корени от гастродия) датират от преди 2000 години. В „Класиката на Материята Медика“ на Шеннонг, първата билкова монография в историята на Китай, написана през династията Хан, Rhizoma Gastrodiae е описана като „лекарство от най-висок клас“, което може да подмлади тялото, да подобри здравето и да удължи живота без токсичност и може да се използва дългосрочно без вреда.
• В древни времена Rhizoma Gastrodiae се използва широко за лечение на главоболие, световъртеж, спазми, епилепсия, гърчове при деца, артралгия, изтръпване на крайниците, амнезия и други заболявания в Китай. В момента е включен и в китайската фармакопея (Комисия по китайска фармакопея, 2015 г.).
• През последните десетилетия са проведени голям брой проучвания и експерименти относно фармакологичните му свойства и резултатите показват, че Rhizoma Gastrodiae има различни терапевтични ефекти, включително невропротективно, противовъзпалително, антиоксидантно, антиепилептично, антиконвулсивно, антипсихотично, анксиолитично, антидепресантно, модулиращо кръвоносната система, ефекти за подобряване на паметта и др (описани по-горе в статията).

Внимание!

Експериментите с остра токсичност предполагат, че гастродинът и негов метаболит са безопасни при остро приложение. При мишки пероралното приложение на гастродин или метаболита в доза до 5000 мг / кг не причинява смъртност или очевидни токсични ефекти. Следователно не може да се направи анализ за средна летална доза при мишки. При зайци, при перорално приложение на гастродин в доза от 6000 мг / кг, също не са наблюдавани токсични ефекти или смъртност. Интравенозното приложение на гастродин (5 мг / кг) не причинява промени в сърдечния ритъм при зайци, но леко намалява сърдечната честота, която се нормализира за 2 часа. Тези резултати показват висока степен на безопасност при проучвания за остра токсичност. Проучванията за подостра токсичност при кучета и мишки също означават профил на безопасност на гастродин. Когато гастродин или метаболитът му се прилагат перорално в доза от 75 мг / кг / ден за 14 дни при кучета или при доза от 375 мг / кг / ден за 60 дни при мишки, апетитът и поведението на животните са непроменени, и не са открити необичайни хистологични находки в сърцето, белия дроб, черния дроб, далака, бъбреците, стомаха и червата. Освен това не се наблюдават промени в кръвната картина, глутамино-пирови трансаминази, холестерол или непротеинов азот в кръвта.

Въпреки че проучванията за токсичност при животни разкриват, че гастродинът е относително безопасен за употреба, от време на време се съобщават случаи на клинична нежелана лекарствена реакция или състояние, индуцирани от гастродин. В ретроспективно проучване, включващо 315 случая с лекарствена реакция или състояние, индуцирани от гастродин в провинция Чунцин в Китай от януари 2008 г. до юни 2014 г., лекарствената реакция или състояние се случват главно в стомашно-чревната система, кожата и нервната система. Най-често съобщаваните симптоми включват обрив, сърбеж, световъртеж, сухота в устата, гадене, неприятно усещане за сърцебиене (палпитация), повръщане и главоболие. Все още има нужда от извършване на по-подробно проучване на токсичността на гастродина в съответствие с указанията на Международния съвет за хармонизация.

Както разгледахме по-горе, гастродинът притежава широк спектър от биологични въздействия върху ЦНС in vivo и in vitro и проявява благоприятни ефекти при различни неврологични заболявания и психиатрични разстройства, включително епилепсия, AD, PD, депресия, тревожност, мозъчна исхемия / реперфузия, когнитивни нарушения и други. Неговите механизми на действие включват модулиране на невротрансмитери, антиоксидация, противовъзпаление, антиапоптоза, потискане на микроглиалната активация, регулиране на митохондриалните каскади, регулиране на невротрофините и др. Въпреки това, за разлика от големия брой предклинични експерименти, свързаните клинични изпитвания са относително оскъдни и методологичните качества на съществуващите клинични проучвания обикновено са ниски. По този начин са необходими по-силни клинични изпитвания, за да се потвърдят заявените терапевтични въздействия, и все още са необходими допълнителни проучвания за изясняване на подробната фармакокинетика, токсичност, стандартизация на препарата и терапевтични дози и при хора. Независимо от това, това съединение трябва да се разглежда за бъдещо развитие като многоцелево средство за терапевтично приложение при нарушения на ЦНС.

Заглавно изображение: Qwert1234, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Qwert1234, Public domain, via Wikimedia Commons