Ембрионално развитие на крайниците

Предшествениците на крайниците се означават като крайникови заложби. Крайниковите заложби се образуват от пролиферации на соматоплевралната латерална мезодерма по страничните повърхности на тялото, като заложбата на горните крайници се появява като видимо пъпкуване и разрастване около 26-ия ден от развитието, а тази на долните крайници - около 28-ия ден.

Всяка една от крайниковите заложби се състои от външна ектодермална чашка и вътрешна мезодермална сърцевина. Ектодермалната съставка на заложбата се означава още като апикален ектодермален гребен, който има съществено значение чрез индуктивното си влияние за по-нататъшното ембрионално развитие на крайниците.

Експериментални опити показват, че без развитието на ектодермалната чашка е невъзможно развитието на крайниците. Индуктивното влияние на ектодермалния гребен се отразява върху развитието на бъдещите мезенхимни подразделения и съставни части на крайниците. От друга страна индуктивното влияние не определя вътрешната сегментация на мезенхимната.

Развитието на крайниците продължава около четири седмици, включвайки 5-та до 8-та седмици. Въпреки двудневното изоставане на долните крайници в края на периода се постига синхронизиране и изравняване на процеса.

През 33-ия ден в заложбата на горния крайник могат да бъдат разграничени дланната плочка, предмишницата, мишницата и раменната област. В заложбата на долния крайник се разграничава закръглената проксимална част от крайната дистална част.

През 37-ия ден настъпва диференциация на дланната плочка с формирането на китковата област и пръстовата плочка с набелязано пъпкуване на пръстите. В долния крайник са набелязани и разграничими бедро, подбедрица и ходилна плочка.

През 38-ия ден пръстовите зачатъци стават ясно разграничими с наличие на мезенхимни разтеглици между тях, които постепенно се резорбират като резултат на апоптозата и развитие на некротични участъци между пръстовите лъчи. Долния крайник ясно се разграничава от трупа и ходилната плочка е добре откроена.

През 44-ия ден се появяват вдлъбвания във върховете на пръстите, като браздите между пръстовите лъчи на дланната плочка са дълбоки и се оформя лакътната област. Пръстовите лъчи на ходилната плочка са добре изразени.

През 47-ия ден горният крайник лежи в парасагиталната равнина с набелязана флексия. В долния крайник пръстовите лъчи са добре развити с дълбоки вгъвания между тях, въпреки че все още не се забелязват вдлъбвания във върховете на пръстите.

През 52-ия ден горните крайници са слабо сгънати в лакътната област, а пръстите образуват малки подутини. Тези подутини са т. нар тактилни възглавнички. Китките са леко сгънати и се приближават в срединната линия пред сърдечната проминенция. Долните крайници са значително удължени и са приближени към срединната линия. Върховете на пръстите са слабо вгънати.

През 56-ия ден всички области на горните и долните крайници са добре проявени, включително техните пръсти. Дланите на горните крайници леко са прекръстосани в срединната линия.

Освен в парасагиталната равнина, крайниците се ротират през 7-та и 8-та седмица и по надлъжната си ос. Горните крайници се ротират на 80 латерално (странично), при което лакътната област заема гръбна позиция, а мускулите разгъвачи се разполагат дорзално и латерално. Долните крайници се ротират също на около 90, като коленните области заемат вентрална позиция, а мускулите разгъвачи се разполагат също по предната страна на бедрото и подбедрицата. Ротацията е свързана и със спиралното извиване на нервите, осигуряващи инервацията на съответните дерматоми и миотоми.

Най-критичният период при развитието на крайниците е между 24-ия и 36-и ден след оплождането. В този период въздействието на тератогенните фактори води до тежки нарушения в ембрионалното развитие на крайниците.