Ембриология на пикочния мехур

Посредством уроректалния септум (уроректалната преграда) клоаката се разделя на дорзална част (ректум) и предна част (урогенитален синус). Урогениталният синус може да се раздели на три участъка. Това са горна пикочна част (тя е продължение на алантоиса), средна малкотазова част и долна фалосна част. Долната фалосна част е ограничена отвън с урогенитална мембрана.

Пикочният мехур се развива от пикочната част на урогениталния синус, а областта на неговия триъгълник (trigonum vesicae urinariae) се развива от долните краища на Волфовите канали. Епителът на пикочния мехур се развива от ендодермата на урогениталния синус, а останалите части на стената произхождат от заобикалящия спланхников мезенхим. Отначало пикочният мехур се явява като продължение на алантоиса, който се присъединява към пъпната връв, а връзката му с мехура се преобразува във фиброзен остатък. Фиброзният остатък се означава като урахус и свързва върха на мехура с пъпа. При възрастните индивиди е известен като ligamentum umbilicale medianum. Когато мехурът нарасне по обем, крайните участъци на Волфовите канали се включват в неговата задна стена и спомагат за образуване на съединителната тъкан в областта на триъгълника. Когато мезонефрогенните канали атрофират, пикочопроводите се отварят в пикочния мехур. Отворите на двата уретера се преместват нагоре и латерално и навлизат косо в основата на мехура, тъй като бъбреците имат асцендентен ход. Долните отвори на мезонефрогенните канали навлизат в простатната част на уретрата, като долните им краища се преобразуват в еякулаторни каналчета. При жените дисталните краища на Волфовите канали дегенерират и изчезват напълно.

При новородените и малките деца пикочният мехур, дори когато е празен се намира в долната част на коремната кухина. Около 6-та година пикочният мехур навлиза в големия таз и по време на пубертета заема окончателна позиция в малкия таз.

Вродена аномалия, която се свързва с ембриологията на пикочния мехур е екстрофия на пикочния мехур. Това е рядко срещана аномалия, която се среща предимно при мъжките индивиди. Аномалията се характеризира с отваряне и протрузия на задната стена на пикочния мехур, при което триъгълника на мехура и отворите на пикочопроводите се отварят към външната среда. Аномалията е придружена от еписпадия и раздалечаване на лонните кости. В някои случаи пениса и клитора са също разцепени, а половинките на скротума и големите срамни устни са широко разделени. Екстрофията на мехура се дължи на непълно медиално затваряне на предната коремна стена и предната стена на пикочния мехур, което се дължи на липса на мезенхимни клетки. Дори и да има тънка епидермална преграда в участъка на предната коремна стена, тя бързо се разкъсва и се отваря комуникация с външната среда.