Вени на горния крайник

Вените на горния крайник се разделят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните вени се намират в подкожните слоеве на ръката, предмишницата и мишницата. Дълбоките венозни съдове са разположени субфасциално между мускулите, като съпровождат артериите на крайника.

Повърхностните и дълбоките вени на ръката и предмишницата формират множество анастомози, които провеждат кръв двупосочно. Вените на горния крайник имат добре развит клапен апарат, който с помощта на мускулната дейност подпомага придвижването на кръвта по посока на сърцето.

Повърхностните вени на горния крайник включват:

• подкожни вени на ръката;
• v. cephalica;
• v. basilica;
• v. mediana cubiti.

1. Повърхностните вени на ръката формират гъста мрежа. Кръвта от вените на дланната страна на пръстите се оттича към венозната мрежа на дорзалната им страна. В основата на пръстите се образуват vv. intercapitulares, които вървят между главичките на предкитковите кости и се вливат във венозната мрежа на гърба на ръката - rete venosum dorsale manus. Тази мрежа е изградена от съдове с по-голям калибър, сред които се открояват три надлъжни вени - vv. metacarpales dorsales. В проксимално направление тези вени се сливат и образуват два венозни ствола - v. cephalica и v. basilica, преминаващи по палмарната повърхност на предмишницата. Те приемат и кръвта от венозната мрежа на дланта - rete venosum palmare.

2. V. cephalica води началото си от дорзалната част на ръката, в повечето случаи като продължение на v. metacarpalis dorsalis I, към която могат да се присъединят и други предкиткови вени. V. cephalica преминава по латералната повърхност на предмишницата, като по своя ход приема редица подкожни вени от предната и задна повърхност на крайника. В областта на лакътната ямка тя се свързва с v. basilica чрез v. intermedia cubiti. По протежение на мишницата v. cephalica обикновено е с по-малък калибър, преминава по sulcus bicipitalis lateralis, а след това по sulcus deltoideopectoralis. В trigonum deltoideopectorale вената пробива фасцията, приема v. thoracoacromialis и се влива в подмишничната вена - v. axillaris.

3. V. basilica започва от гърба на ръката в областта на малкия пръст, след което постепенно преминава по палмарната повърхност на предмишницата. Тя продължава в проксимална посока, като въври по хода на m. flexor carpi ulnaris, отделена от него посредством предмишничната фасция. В областта на лакътната гънка към v. basilica се присъединява v. mediana cubiti, което увеличава нейния калибър. По-нагоре, в областта на мишницата, вената преминава по sulcus bicipitalis medialis. Към средата на мишницата тя пробива мишничната фасция и се слива с една от vv. brachiales.

4. V. mediana cubiti е венозен съд, осъществяващ връзка между v. cephalica и v. basilica, който се разполага е лакътната гънка. При голяма част от хората тази анастомоза има кос ход и провежда кръвта по посока на v. basilica. В една част от крайниците в нея се влива непостоянна вена - v. mediana antebrachii, която върви надлъжно по средата на палмарната повърхност на предмишницата. В тези случай v. mediana cubiti се формира от два къси клона на раздвоена v. mediana antebrachii. Единият клон се влива във v. cephalica, а другия - във v. basilica. Особеностите на венозните отношения в областта на лакътната гънка имат съществено значения за клиничната практика, тъй като в тези вени се инжектират лекарства и се извършва кръвопреливане.

Дълбоките вени на горния крайник включват:

• дълбоки вени на ръката;
• дълбоки вени на предмишницата;
• vv. brachiales;
• v. axillaris;
• v. subclavia.

1. Дълбоките вени на ръката са разположени по една или две около артериите. Повърхностната и дълбоката артериални дъги на дланта се съпровождат от две венозни дъги: повърхностна - arcus venosus palmaris superficialsi, и дълбока - arcus venosus palmaris profundus.

2. Дълбоките вени на предмишницата съпровождат по две магистралните артериални съдове. Vv. radiales и vv. ulnares се намират от двете страни на едноименните артерии. В тези вени се вливат притоци, носещи названия, които съответстват на клоновете на лъчева и лакътна артерии.

3. Vv. brachiales са обикновено две на брой и лежат до едноименната артерия. В горната половина на мишницата една от вените се влива във v. basilica.

4. V. axillaris е единичен венозен ствол с голям калибър, които се разполага в подмишничната яма от предната страна на едноименната артерия. Тя приема притоци, съответстващи на клоновете на a. axillaris. Единствено във v. thoracica lateralis се вливат вени, които не съответстват на разклоненията на едноименната артерия. Тези притоци са:

• vv. thoracoepigastricae - венозни съдове, събиращи кръв от подкожието на гръдна и коремна стена - те се свързват с v. epigastrica superficialis (приток на бедрената вена);
• венозни съдове, идващи от plexus venosus areolaris, което представлява повърхностно сплетение от областта на areola mammae.

5. V. subclavia представлява краен участък на вените на горния крайник и е пряко продължение на v. axillaris. Тя върви по горната повърхност на първо ребро, преминава пред мястото на прикрепване на m. scalenus antrior и стига задната повърхност на гръдноключичната става. Непосредствено преди angulus venosus подключичната вена притежава клапа, изградена от две платна. В ствола на тази вена се вливат сравнително малко притоци. Вените, вървящи с клоновете на подключичната артерия, се вливат предимно във v. brachiocephalica.

Във v. subclavia се вливат:

• v. scapularis dorsalis - носят кръв от областта на лопатката;
• vv. pectorales - дренират венозна кръв от гръдната стена.