Стремеж към изолация

Стремеж към изолация: представлява нежелание за срещи и комуникация с околните. Човек изпитва желание да бъде напълно сам.

Стремежът към изолация е резултат от неприятни преживявания, депресия, стрес, психични отклонения, реактивно разстройство на привързаността в ранно детство (Reactive attachment disorder of early childhood) и други.

Реактивното разстройство на привързаността в ранно детство се проявява между децата и хората, които ги отглеждат, в резултат на недобрите им взаимоотношения като липса на любов, грижа, внимание. Често децата, които не могат да развият привързаност се оказват малтретирани или насилвани. Децата с разстройство в привързаността имат проблеми с говора, неспособност да се учат от грешките си, импулсивно и деструктивно поведение, липса на емпатия, нервност, необичайни реакции към околните, изолират се и други.