Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип МКБ F94.2

Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип, представлява особен модел на абнормно социално функциониране, което възниква през първите пет години от живота и показва тенденция към персистиране, дори при изразени промени в средата. Заболяването се характеризира с дифузно, неселективно насочено поведение на привързаност, стремеж към привличане вниманието на околните и недиференцирано приятелско отношение, зле модулирани взаимоотношения с връстниците. В зависимост от обстоятелства могат да се наблюдават и емоционални и поведенчески нарушения.

Към разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип, спадат анестезна психопатия и синдром на инстуционализъм. Синдром на инстуционализъм се характеризира с дефицит или увреждане на социалните способности на даден индивид, които се развиват след продължително пребиваване в психиатрични болници, затвори или други отдалечени институции.

Лечението на разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип, се осъществява главно чрез психотерапия.