Изолация МКБ Z29.0

Лицата, намиращи се в епидемиологично огнище, могат да бъдат: клинично здрави, общували с болния (контактни от първи ред), заразоносители.

1. Мерки спрямо контактните Първите предприети мерки са установяване на контактните. Това се осъществява с епидемиологично проучване. Установява се: контактните, времето, в които са общували с болните, адреса, професията им и т.н.

Мерките, които се предприемат са в зависимост от даденото инфекциозно заболяване и професията им.

2. Санитарната обработка. Извършва се при болни, които са били в контакт с паразитарни тифове.

3. Медицинско наблюдение. То се извършва в рамките на един максимален инкубационен период от деня на последното общуване с болния. Това включва ежедневни прегледи, измерване на температурата и щателно разпитване. В зависимост от професията на контактния може да бъде забранено определен период от време да я упражнява под медицинско наблюдение, например готвач в детска кухня, бил в контакт с болен от шигела или коремен тиф.

4. Карантина на контактните се провежда при контакт с болни или съмнителни болни от особено опасни инфекции представлява наблюдение в условия на изолация.

Изолацията се осъществява в специални помещения с режим на инфекциозно отделение, наречени изолатори. По време на изолацията не се разрешават свиждания, на контактните се извършват изследвания, профилактични имунизации, лекарствено обслужване и други. Карантинизират се и контактните деца обикновено в къщи, и при някои заболявания с лесен механизъм на предаване (скарлатина).

Мерките спрямо заразоносителите също подлежат на строг контрол. Заразоносители са важен извор на заразата. Откриването им се извършва с микробиологични изследвания на материали от носа, от гърлото, фекалиите. Урина, кръв и др. Спиране на заразоносителството е сериозна и невинаги постижима цел (коремен тиф, менингококов менингит).

Изолация на заразоносителите се извършва трудно поради факта, че се отнася за клинично здрави хора, отделящи заразата дълго време дори години. Изолация се налага обикновено на холерни преносители до пълното им излекуване, както и на други чревни инфекции.

При нужда заразоносителите се отстраняват временно от работа, трудоустрояват се или към тях се предприемат определени социално - хигиенни мерки.