Патология на болестта на Whipple

Болестта на Whipple е системно инфекциозно заболяване, най-вероятно причинено от грам-положителна бактерия, Tropheryma whippelii. Въпреки че първите описания на заболяването описват синдром на малабсорбция с участие на тънките черва, заболяването засяга и ставите, централната нервна система и сърдечно-съдовата система. Инфекцията с Tropheryma whippelii е призната за основна причина за културно-отрицателен ендокардит. Тъй като са описани по-малко от 1000 съобщени случая, клиничният опит с това заболяване е оскъден.

Болестта на Whipple е най-често срещана при белите мъже и рядко е описана при жени (съотношение мъже към жени е приблизително 8-9:1). Обикновено се наблюдава при средна възраст и възрастни хора (над 40 години).

Т. whipplei е един от актиномицетите и е далечен роднина на Mycobacterium avium-intracellulare и Mycobacterium paratuberculosis, обяснявайки отчасти защо болест на Whipple е подобна на болестите, причинени от тези бактерии. Заболяването е често срещано при фермерите и тези, които са изложени на почвата и животните, което предполага, че инфекцията е придобита от тези източници.

Лицата, които са най-податливи на заболяването, са тези с намалена способност да извършват вътреклетъчно разграждане на погълнати патогени или частици, особено в макрофагите. Няколко проучвания показват, че дефектната функция на Т-лимфоцитите (особено TH1 популацията) може да бъде важен фактор, предразполагащ за заболяването. По-специално, циркулиращите клетки, които са CD11b (известни също като интегрин алфа) експресивни, са редуцирани в податливи индивиди. CD11b има жизненоважна роля в активирането на макрофагите, за да унищожи вътреклетъчно погълнатите бактерии Т. whipplei.

Счита се, че клиничните прояви на заболяването са причинени от инфилтрация на различни тъкани на тялото от T. whippelii. При типичната болест на Whipple най-тежките промени се наблюдават в тънките черва и мезентериалните лимфни възли, при които биопсията често разкрива големи, пенести макрофаги. Тези макрофаги могат лесно да бъдат наблюдавани инфилтриране на тъканите чрез конвенционална светлинна микроскопия. Макрофагите се наблюдават лесно, когато за хистологичните сечения се използва ПАС-реакция. Въпреки това, положителните ПАС-оцветени макрофаги инфилтриращи телесните тъкани не са патогномонични за болест на Whipple. Тези макрофаги също могат да бъдат открити при инфекция, дължаща се на Mycobacterium avium intracellulare, криптококоза или други паразитни организми (обикновено наблюдавани при пациенти, които са имуносупресирани с HIV заболяване).

Диагностичната електронна микроскопия разкрива кокобациларни тела, които представляват T. whippelii организми (фигура 1). Това е диагностично, защото положителната полимеразна верижна реакция (PCR) за Т. whippelii ще присъства в засегнатата тъкан.

Малабсорбцията, наблюдавана в тънките черва, която е свързана с това състояние, се смята, че е вторична на нарушаването на нормалната вилозна функция поради инфилтрация на lamina propria на тънките черва. Установено е, че пациентите с артралгии имат организма в синовиалните тъкани. Организмите са открити в сърдечните клапи на пациенти със сърдечна болест на Уипъл и в централната нервна система на пациенти с неврологично заболяване. Рядко организмът може да бъде открит в белите дробове на засегнатите пациенти. Накратко, въпреки че болест Whipple представлява системно състояние, само няколко органични системи на тялото са засегнати открито.

Макроскопски при болест на Whipple първоначално промените обхващат тънкото черво. По-късно възниква полисерозит, терминален фиброзен ендокардит и верукозен ендокардит на митралната клапа. Стената на червото е неравномерно задебелена. Лигавицата е зърниста, а в някои участъци - атрофична. Мезентериалните лимфни възли са увеличени, с жълтеникав цвят.

Микроскопски при болест на Whipple въсите са задебелени и скъсени, а криптите са стеснени. В собствения слой на лигавицата се виждат агрегати от големи, със светла цитоплазма макрофаги, в които има гранулиран ПАС-положителен материал (фигура 2), липопротеидни комплекси и неутрални мазнини. Това са така наречените телца на Speraki. Лимфните съдове са разширени и в лумена им има същите клетки и капки неутрални мазнини. Структурата на мезентериалните лимфните възли е заличена. Наблюдава се атрофия на лимфната тъкан, фиброза, разраснали грануломи и кисти. Центърът на грануломите е с некроза и отложени кристали холестерин, а по периферията им има гигантски клетки тип "чуждо тяло" и макрофаги.