Нападение чрез използване на взривни вещества МКБ X96
Взривното вещество, наричано още експлозив, представлява реактивна субстанция, която съдържа голямо количество потенциална енергия, която може да доведе до експлозия, ако бъде освободена внезапно. Обикновено експлозията е придружена от възникването на светлина, топлина, звук и енергия. Експлозивен заряд е измереното количество взривно вещество.
Потенциалната енергия, съхранена във взривното вещество, може да бъде химична енергия (например нитроглицерин), газове под налягане (газова бутилка) или ядрена енергия (изотопи на уран и плутоний).
Взривните вещества се характеризират с: количество отделена топлина по време на експлозия; скорост на взривното превръщане; състав на отделените газове; взривна температура.
Взривните вещества могат да бъдат категоризирани от скоростта, с която те се разширяват. Материали, които претърпяват детонация (експлодират по-бързо от скоростта на звука), се наричат бризантни взривни вещества, а тези, които се преобразуват чрез горене, се означават като пиротехнически.
Взривните вещества могат да бъдат категоризирани и по чувствителност. Материали, които могат да бъдат инициирани от сравнително малко топлина или налягане, са първични (иницииращи) експлозиви, а материали, които са относително нечувствителни, са вторични (бризантни) експлозиви.
Иницииращите експлозиви се използват за възбуждане на взривното превръщане. Техни основни представители са: оловен азид, живачен фулминат, тетрацен, ацетонов прероксид, диазодинитрофенол и др.
Представители на бризантните вещества са: тринитротолуол (тротил), алкохолни нитрати (нитроглицерин), нитроамини (хексоген, октоген) и др. Употребяват се под формата на смес, като за тяхното възбуждане на взривно превръщане се прилагат иницииращите взривни вещества.
Експлозията представлява вид на спонтанна химична реакция, която, веднъж започната, се задвижва от голяма екзотермична промяна (значително отделяне на топлина) и протича с отделяне на големи количества газове.
Нараняванията в резултат на нападение чрез използване на взривни вещества са комплексен вид травма вследствие на пряка или непряка експозиция на експлозия. Взривните увреждания възникват при детонация на бризантни вещества, както и при горене на други взривни вещества. Нараняванията са по-тежки и значителни, ако експлозията се случи в затворено пространство.
Нараняванията в резултат на експлозия се разделят на четири вида: първични, вторични, третични и четвъртични.
Първичните увреждания се причиняват от вълните от свръхналягането или ударната вълна. Много е вероятно да се получат, когато жертвата е близо до взрива на боеприпаса.
Ушите са най-често засегнати от свръхналягането, следвани от белите дробове, сърцето и кухите органи на стомашно-чревния тракт. Гастроинтестиналните наранявания може да се проявят след часове или дни след експлозията.
Взривната травма е в пряка зависимост от налягането и времето - с увеличаване на тези две величини се увеличава сериозността на нараняванията. Като цяло първичните увреждания се характеризират с отсъствие на външни наранявания, поради което често тези увреждания са неразпознати или не е оценена тяхната тежест.
Действието на взрива върху белите дробове води до тежко белодробно увреждане, кървене, едем, увреждане на алвеолите и кръвоносните съдове. Това е най-честата причина за смърт сред хората, които първоначално оцеляват след експлозията.
Вторичните наранявания се причиняват от взривни фрагменти и други предмети, задвижени от взрива. Тези увреждания могат да засегнат всяка част на тялото и понякога да доведат до проникваща травма с кървене.
В някои случаи травматичния агент може да остане в тялото, като по този начин да възпрепятства кръвозагуба от раната, но е възможно да има наличие на масивна кръвозагуба в телесните кухини.
Повечето жертви на експлозия са предизвикани от вторични наранявания. Някои експлозиви умишлено са проектирани да увеличат вероятността от вторични наранявания. В други случаи мишената на взрива "осигурява" травматични агенти за реализиране на вторични травми - например счупени стъкла.
Третичните наранявания при експлозия са резултат от изхвърлянето на телата на жертвите от взривната вълна. Те могат да бъдат комбинация от тъпа и проникваща травма. Децата поради по-малкото има тегло са изложени на по-голям риск от третични наранявания в сравнение с възрастните.
Четвъртичните наранявания включват всички други наранявания, които не са обхванати от първите три класа - например изгаряния, дихателни увреждания и др. Степента на увреждане на очите зависи от вида на взрива. Психичните увреди могат да бъдат резултат от получени неврологични щети по време на експлозията, както и посттравматично стресово разстройство може да засегне хора, които иначе са съвсем невредими.
Взривните увреждания могат да доведат до скрита мозъчна травма и потенциални неврологични последици. Този клиничен синдром може да е причинен от комбинация от всички взривни ефекти (първични, вторични, третични и четвъртични взривни механизми).
Нараняванията вследствие на експлозия при нападение чрез използване на взривни вещества обикновено се проявяват във форма на политравма, тоест увреждане, свързано с множество органи и системи.
Кървене от увредените органи като например бели дробове или червата води до недостиг на кислород във всички жизненоважни органи, включително и мозъка. Нараняването на белите дробове намалява повърхността за поглъщане на кислород от въздуха, което от своя страна намалява количество на кислорода, транспортирано към мозъка.
Тъканната деструкция инициира синтеза и отделянето на хормони или медиатори в кръвотока, които, когато достигнато до мозъка, променят функционирането му. Раздразнението на нервните окончания в увредените периферни тъкани и/или органи също значително допринася за невротравма в резултат на взрива.
Хора, които са преживели експлозия, често имат загуба на паметта за събития преди и/или след взрива, главоболие, объркване, нарушено чувство за реалност, намалена способност за вземане на решения. Пациенти с мозъчни травми, придобити при експлозия, често развиват внезапен неочакван мозъчен оток и мозъчен вазоспазъм въпреки непрекъснато наблюдение.
Възможно е първите симптоми на индуцираната от взрива невротравма да се появят месеци или дори години след събитието. Симптоматиката може да е разнообразна: загуба на тегло, хормонален дисбаланс, хронична умора, главоболие, проблеми с паметта, речта и баланса. Тези промени често са инвализиращи, пречат на ежедневните дейности. Тъй като такъв вид травми при жертвите от взривове се подценява, често се губи ценно време за превантивна терапия и/или навременна рехабилитация.
Прочетете още информация:
Коментари към Нападение чрез използване на взривни вещества МКБ X96