Метадон МКБ T40.3

Метадонът представлява синтетичен опиат, който се използва за лечение на болка и като поддържаща терапия при хора с опиоидна зависимост. Разработен в Германия около 1937 година от Густав Ерхард, но е одобрен за употреба в САЩ през 1947 година. Метадонът е в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация.

Метадонът се абсорбира добре от всички пътища в организма. Има орална наличност до 99%, като продължителността му на деmethadoneйствие е до 36 часа след прилагане. Метаболизира се в черния дроб чрез моно- и диметилиране. Отделя се от организма чрез урината, изпражненията и жлъчката.

Минималната летална доза на метадон при възрастен човек е около 100 милиграма, докато при деца е 10-20 милиграма. Острото предозиране на метадон се проявява чрез потискане на дишането, сънливост до ступор или кома. Други симптоми при отравяне с метадон могат да включват:

• свити зеници
• студена и лепкава кожа
• брадикардия
• хипотония
• гадене
• запек
• стомашни или чревни спазми
• повръщане
• затруднено дишане
• дезориентация
• виене на свят
• умора
• мускулни потрепвания
• слабост
• хиповентилация
• халюцинации
• главоболие
• нарушения в сърдечния ритъм
• анорексия
• затруднено уриниране
• замъглено зрение
• намалено либидо
• промени в менструалния цикъл
• обриви
• дезориентация
• тревожност
• депресия
• отоци по крайниците

В случай на предозиране с метадон лечението цели възстановяване на дишането и справяне с циркулаторния шок и белодробния оток. Налоксон представлява опиоиден антагонист, който се използва като специфичен антидот при отравяне с метадон.

Заглавие: Leyo, Public domain, via Wikimedia Commons