Счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта МКБ S62.8

Механизъм на счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта
При счупване на китковите кости и дланта, за разлика от останалите счупвания на опорно-двигателния апарат протичат със специфични особености. Много често се срещат откритите счупвания. Кожата е силно разкъсана и често граничеща с конквасация (разкъсвания). Счупването се съчетава с повреди на нерви, сухожилия, съдове, контузии и проникващи наранявания на ставата. Наблюдават се някои неуспехи, като ограничени движения на ставите, контрактури на пръстите, с невъзможност за извършване на фини движения и значително отслабване на мускулната сила.

Счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта се осъществява от директна травма с удар, прегазване, притискане между движещи се трансмисии, огнестрелно нараняване или индиректна травма (падане върху ръката). Възможно е едновременно счупване на няколко кости. Пострадалите са предимно мъже на възраст между 20-40 години. Дясната ръка се засяга по-често. Фрактурната повърхност спрямо надлъжната ос на костта може да бъде или с напречен ход или с кос ход.
Директна травма е най-честия механизъм за счупване на костите на дланата - при подаване на ръката към движещи се машинни части. Наранявания са възможни и при сила, която действие с посока откъм дисталната част на ръката. Най-честият механизъм е директен удар по гърба или страничната повърхност на ръката.

Клиника на счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта
Пострадалият съобщава за болка в областта на китката и дланта. При фрактура на ладиевидната кост на китката е много характерна болката в областта на анатомичната табакера. Разместване на костните фрагменти при счупвания на китковите кости не се наблюдават, като фрактурната линия е едвам забележима.

При счупване на дланните кости се получават два фрагмента, които се установяват при палпация. Налице са костни крепитации и патологична подвижност. При раздвижване на пръстите на ръката се увеличава интензитета на болката. Деформацията на ръката е добре изразена. Поради повърхностното разположение на костта се появява подкожен хематом. Нарушава се функцията на пръста. При тласъчната палпация по остта на счупената коста води до силна болка (Симптом на Якобсен).

Диагноза на счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта се поставя чрез рентгеновото изследване. Рентгеновата снимка дава данни за положението на фрагментите и вида на счупването.

Лечение на счупване на друга и неуточнена част на китката и дланта
При фрактури на китковите кости се изисква продължително обездвижване. Поставя се неподплатена гипсова превръзка с добър моделаж при умерена дорзиална флексия на ръката. Палецът се поставя в опозиция. Гипсът обхваща от основата на фалангите и завършва под лакътя. Ако се разхлаби гипсовата превръзка се сменя. В някои случаи срокът на обездвижване може да достигне 6 месеца. При оставяне без имобилизация на китковите кости не зарастват и се образува псевдоартроза. Повторни рентгенови снимки се осъществяват след 15-тия ден, но не по-късно от 20 ден. За това време настъпва костна резорбция на краищата на фрагментите и фрактурната линия не се вижда.
Фрактурите на метакарпалните кости се обездвижват с гипсова превръзка за един месец. Ръката се свива към гърба на китката, китката се поставя в умерена дорзифлексия. Ако травмата е само на един пръст не е правилно да се обездвижат всички пръсти.

При фрактура на 2-ра метакарпална кост гипсовата превръзка се поставя на 2 и 3 пръст, при счупване на 4-та метакарпална кост гипсът трябва да обхване 4-ти и 5-ти пръст.

Пръстите, които не са обхванати от гипса трябва да се раздвижват активно в пълен обем.
До кръвна репозиция и остеосинтеза с Киршнерова игла се прибягва, когато наместването по закрития способ не е неуспешно.
Лечение на откритите счупвания на основно правило е откритото счупване да се превърне в закрито.