Балансирани преустройства на автозомите при анормален индивид МКБ Q95.2

Преструктуриране на соматични хромозоми, които не се следват от количествени изменения се определят като балансирани преустройства на автозомите при aнормален индивид. Хромозомните аберации (отклонение от нормалния брой или морфология на хромозомите) при автозомите биват:

• Бройни хромозомни аберации — анеуплодии или полиплодия. Тези аномалии се следват от вътреутробна смърт, летален изход или трайна инвалидизация на физическото и психическото развитие на индивида.
• Структурните аберации представляват преустройства на генетичния материал. При тях няма промяна на броя на хромозомите. Условно се делят на:
  • балансирани
  • небалансирани

При балансираните структурни аберации не се наблюдава промяна в количеството на генетичния материал. Следователно балансираната аберация няма фенотипна изява. Балансирани структурни аберации могат да настъпят само при:

• Инверсии, които биват перицентрични и парацентрични.
• Транслокации, биващи реципрочни и робертсонови.

Небалансираните — характеризира се с изменения на количествения материал, изявяващ се в увеличение или намаляване на количеството. При небалансираната се наблюдава изменения на фенотипната проявява.

Инверсиите представляват завъртане на определен участък от хромозомата на 180 C. Инверсия, засягаща едното рамо на хромозомата се определя като парацентрична. Съответно инверсия засягаща двете рамена на дадена хромозома се определя като перицентрична. Установено е, че перицентричните инверсии на 1, 9 и 16 хромозома се приемат като хромозомен полиморфизъм. В редки случаи носителите на инверсията образуват гамети с небалансирани преустройства (моно- и тризомии). Хромозомните аберации на плода завършват във вътреутробен екзитус леталис (смъртен изход).

Този хромозомен дисбаланс е следствие на рекомбинационните възможности по време на гамтогенезата. Балансирана транслокация се причислява към групата на балансираните преустройства на автозомите при aнормален индивид. Тя възниква при пренареждане на хромозомни участъци, при което след края на процеса в двете хроматиди не се наблюдава наличие на допълнителни нуклеотидни участъци или намаляване на нормалния брой.

При реципрочната транслокация се наблюдава обмяна на генетичен материал от терминалните участъци на нехомоложните хромозоми. Когато една реципрочна транслокация е балансирана, подобно на инверсиите носителите им са фенотипно здрави. Но и подобно на инверсиите не е незначителен рискът, реципрочната транслокация да се унаследени като балансирана или небалансирана структурна аберация. Тези нарушения настъпват по време на гаметогенезата. Спрямо настъпилите структурни нарушения, различаваме:

• Гамети, носители на балансирани преустройства
• Гамети, с монозомия или тризомия

Интересен факт е, че колкото по-терминални участъци обхаваша транслокацията, толкова по-рядко транслокацията се проявява фенотипно и толкова по-често е съвместима с живота и обратното — транслокации на големи хромозомни участъци са рядко съвместими с живота.

Друга вариация на транслокациите е робертсоновата транслокация. Тази транслокация настъпва в резултат на сливането на хромозомни участъци от групите G и D. Този вид транслокация е характерна за 13, 14, 15, 21 и 22 хромозома. При транслокация на 21 хромозома настъпва синдромът на Down. Рискът за манифестиране даунова транслокация в проценти, спрямо балансирани аберациипри единият родител, е следният:

• 33 % риск при родител с кариотип:
  • 45XXt(13:21)
  • 45XYt(14:21)
  • 45XYt(15:21)
  • 45XYt(21:22)
• 100 % риск при родител с кариотип:
  • 45XХt(21:21)

Родители с балансирана транслокация може да създаде потомство с балансиран или небалансиран кариотип. В случаите, когато е новопоявила се транслокация (неунаследена) се нарича de novo транслокация. Няма правило, което да гарантира, че de novo транслокациите ще се проявят при всички деца на определени родители.

При балансираните преустройства на автозомите при aнормален индивид, ако в дадено семейство има вече установено дете с хромозомна аберация, не е незначителен рискът за унаследяване на хромозомни структурни нарушения и при бъдещите им деца. Но ако дадено семейство има дете, въпреки репродуктивни аномалии, чиято етиологична причина са хромозомни инверсии при нормален индивид, рискът да се роди дете с хромозомни аберации е малък.