Вътречерепни разкъсвания и кръвоизливи при родова травма, неуточнени МКБ P10.9

В рубриката вътречерепни разкъсвания и кръвоизливи при родова травма, неуточнени, са включени състояния, засягащи плода и новороденото, причинени от перинатален родов травматизъм.

Етиологията на тези състояния включва широк спектър от причини. Като рискови фактори за появата на вътречерепни хеморагии и разкъсвания се посочват предимно атипичните и неправилни предлежания на плода, особено седалищното, пелвиo-фетална диспропорция, пролонгирано (удължено) или преципитирано (твърде бързо) раждане, груба акушерска намеса - налагане на форцепс, особено двоен форцепс, вакуум екстракция, груби акушерски прийоми за изваждане на плода.

Като предразполагащи фактори у новороденото се смята недоносеност на плода, смущения в кръвосъсирването, вродени аномалии на мозъчните съдове като аневризми на интракраниални съдове, тежка хипоксия.

Патогенезата показва, че възможни механизми за възникването на разкъсвания и хеморагии са директно - механично разкъсване на съдове с или без предхождаща патология от страна на съдовата мрежа и събиране на кръв в мозъчното пространство. Този механизъм се наблюдава при компресия на черепа в различни направления, където мозъкът и съдовата мрежа са подложени на високо налягане.

Друг механизъм е индиректен - при тежка хипоксия или хипогликемия, водещи след себе си до ацидоза и повишена пропускливост на мозъчните съдове, особено в нервната система, съчетани и с физиологичната за този период неустойчивост на съдовете. Хеморагиите в този случай се получават в характерни "слаби" зони.

При вродени смущения в кръвосъсирването като тромбоцитопении, кръвногрупова несъвместимост между майката и плода са възможни още интранатално възникнали хеморагии. Обикновено хеморагиите имат характерна локализация съобразно причината.

При тежката хипогликемия характерни са хеморагиите в задните париетални лобове.

Хипоксичната родова травма и циркулаторните смущения водят до тромбоза и перивентрикуларна левкомалация с кървене. Характерни са интравентрикуларните и субарахноидалните кръвоизливи.

Клиниката на вътречерепни разкъсвания и кръвоизливи при родова травма се характеризира тежест съответстваща на общото състояние на новороденото, водещата причина, големината на кръвоизлива. Детето е отпуснато, сомнолентно, нереагиращо, плачът е вял, тих, рефлексите са непълни, слабо представени, дишането е аритмично, с намалена честота, при огледа се забелязва цианоза, издута (бомбирана) фонтанела. В следващите часове и дни има циклична смяна на епизоди на възбуда с огнищна гърчова симптоматика, силно неспокойствие на детето, с епизоди на прострация.

Клиниката може да се демонстрира веднага - още в първите часове на раждането, или да се манифестира следващите дни след изписване на детето от родилното отделение и най-често с картината на гърч.

Диагнозата се поставя след преглед от неонатолог. Още в първите минути на раждането се прави оценка на състоянието включително на неврологичния статус по така наречената скала на Апгар, при съмнения за хеморагия се прибягва до трансфонтанелна ултрасонография, компютърна томография и други образни методи. Необходимо е да се следят алкално-киселинните показатели на кръвта, електролитното равновесие, кръвосъсирването и хемодинамиката.

Лечението на вътречерепни разкъсвания и кръвоизливи при родова травма в острия период се състои в спешни реанимационни мерки, поддържане на адекватна вентилация, купиране на гърчовата активност, при възможност за каузално лечение - пункция и аспирация на хематома. В резидуалния период (периода на остатъчна симптоматика) е предимно застъпена рехабилитацията.

Прогнозата е лоша, смъртността е висока, а при преживелите деца има тежка инвалидизация.