Увреждания на плода и новороденото от полихидрамнион МКБ P01.3

В рубриката увреждания на плода и новороденото от полихидрамнион са включени състояния на плода, свързани с аномалии в околоплодната течност - хидрамнион.

Околоплодната течност се секретира от епитела на амниона и средно количеството й през бременността е от 500 до 1500 мл. Количеството течност се увеличава до 36-та седмица на бременността, след което намалява. Отклоненията от това количество се смятат за патологично състояние и се означават с термина полихидрамнион или хидрамнион - при количество на течността около термина на раждането над 1500 мл.

Етиологията на хидрамниона показва, че състоянието е най-често причинено от патологични процеси при бременната или плода.

Причини от страна на майката най-често са диабет и Rh - изоимунизация. Причини от страна на плода обикновено са аномалии на отделителната система, дефекти на централната нервна система у плода, атрезии на гастро-интестиналния тракт, интраутеринни инфекции на плода, многоплодна бременност и други. Най-често състоянието се среща в последния триместър на бременността. През 18-24 седмица от бременността хидрамнионът се асоциира предимно с фето-фетална трансфузия.

При нормални условия околоплодната течност е продукт на вътрешния амниален епител - предимно от високоцилиндричния епител, покриващ плацентата. Предполага се, че част от околоплодната течност се получава чрез трансудация от майчините съдове или в резултат дейността на бъбреците на плода. Околоплодната течност непрекъснато се обновява, в първите месеци е прозрачна, а по-късно с попадането в нея на олющени амниални епителни клетки, епидермални клетки и лануго помътнява.

Функционалното й значение се свежда до:

• създаване условия за свободно движение и добро развитие на плода като го предпазва от сраствания;
• предпазване плода от външни въздействия като натиск и други резки механични влияния;
• роля в обмяната на вещества на плода;
• предпазва пъпната връв от притискане;
• роля в процеса на раждане чрез долния полюс на околоплодния мехур.

Клиничната картина у майката е богата. Поради значителното уголемяване на матката е налице затруднено дишане, сърцебиене от повдигането на диафрагмата, компресионни отоци, варици по долните крайници и вулвата от притискането на кръвоносни съдове, изместване на съседни органи и преразтягане на коремните стени. Във втората половина от бременността често има и симптоми на късни токсикози на бременността. От локалния статус са характерни силно увеличената матка, болки ниско в корема и кръста, плодът е силно подвижен, който трудно се палпира, затруднено е чуването на детските сърдечни тонове.

У плода многоводието води до затруднени движения, бременността обикновено не се износва до термина, често има преждевременно пукване на околоплодния мехур, пролабиране на пъпна връв или на дребни части поради бързото изтичане на значително количество околоплодна течност.

Диференциална диагноза се прави с амнионит, асцит, многоплодна бременност, хидронефроза, гроздовидна бременност, овариална киста и други патологични състояния у майката. В диференциално-диагностичен план за причини у плода следва да се има предвид бъбречни аномалии, езофагиална атрезия, болести на нервната система и особено дефекти на невралната тръба, интраутеринни инфекции.

Диагнозата на увреждания на плода и новороденото от полихидрамнион се поставя от наблюдаващия акушер-гинеколог и предимно на база обективната находка, като чрез контролната ултрасонография може да се установи количеството на течността, при съмнителна диференциална диагноза следва да се търси причината за хидрамниона - у плода или у майката, като може да се направи и контролно изследване на нивата на алфа-фетопротеина у майката, а при нужда и да се премине към по-инвазивни диагностични методи като амниоцентеза и други. Новороденото следва да бъде внимателно огледано за налични малформации - сондиране на хранопровода, нива на алфа-фетопротеин, кардиограма при съмнения за хромозомни болести.

Лечението се състои предимно в ранна диагноза на възникналото основно състояние, при нужда се поставя катетърна тръбичка, чрез която да се отстрани излишното количество амниотична течност - декомпресивни пункции под протекция на бета-адренергични средства (отбременяваща терапевтична амниоцентеза). На бременната се препоръчва да ляга предимно в ляво странично положение и ограничаване на солта. Поради факта, че при полихидрамнион раждането е често преждевременно, то родилката следва да бъде хоспитализирана няколко седмици преди термина. При наличие на родилна дейност пукването на околоплодния мехур да бъде направено така, че околоплодната течност да изтече бавно, за да не се получи пролапс на пъпна връв или дребна плодна част. Плацентарният период и следплацентарният период изискват особено внимание с оглед атонична кръвозагуба при майката.